Да бъдеш свободен: четирите споразумения на Дон Мигел Руис за личната свобода

  •  

Публикацията е обновена на

Да бъдеш свободен 4 основни принципа на личната свобода

Най-важният въпрос тук не е: Има ли свобода? Въпросът е: Имаш ли волята да бъдеш свободен?

„Свободата не може да бъде предоставена, тя трябва да бъде извоювана.“
Елберт Хъбард. (Elbert Hubbard.)

Ние всички искаме да бъдем свободни: свободно да избираме, свободнo да пътуваме, свободни без стрес и притеснения, свободни от страдания, свободни от зависимости. Но все не достигаме мечтаната свобода и продължаваме да казваме, че сме роби (напоследък много се повтаря, сякаш със задоволство), продължаваме да живеем в затвор без решетки, осъдени на лишаване от свобода от най-жестоките съдии: ние самите.

В тази публикация ще се опитам да изследвам “ Четирите споразумения“ – принципите на живота, вдъхновени от древната Толтекска мъдрост и описани от Дон Мигел Руис в неговата книга.

Да бъдеш свободен- 4 споразумения - пирамида на толтеките

Пирамида на Тлауискалпантекутли, в археологическата зона на Тула, Идалго, Мексико

Да бъдеш свободен-увод към четирите споразумения на Дон Мигел Руис

Всички, които искат да ни се харесат, да ни оказват влияние, ни говорят за свободата – политици, свещеници, журналисти…И какво разбираме ние от всичко това – че сме свободни, ако:

  • Казваме публично каквото ни дойде на ум.
  • Изказваме си свободно мнението по всички въпроси.
  • Обличаме се, както искаме.
  • Събуждаме се, когато искаме и ходим на работа, само ако ни харесва.
  • Ядем, пием и пушим, каквото си искаме.
  • Пътуваме, където ни се прииска.
  • Купуваме всичко, което ни идва на ум.

Някои успяват да бъдат свободни по тези точки, но пак не чувстват свободата. Защото сами са си създали вътрешен затвор, поставили са си граници, които не могат да надминат.

Да забележим, че в постигането на свобода по горните точки, означава, че сме свободни само при определени условия. А свободата не може да се поставя под условия.

Почти всички мечтаем за „финансовата свобода“. Тази свобода се завоюва обаче, работейки здраво и почти ставайки раб на заработването – на парите. Но това е някакъв парадокс, за да бъдеш свободен, трябва да станеш роб. Няма нищо грешно в мечтата да се постигне „финансовата свобода“. Но свободата е друго – истинската, вътрешната, която ни дава възможност лесно да постигнем върхове в живота. Чувството за свобода има много повече общо с нашето психично състояние, отколкото с нашите външни резултати и условия на живот.
Накратко, най-лошото от неуспехите би било да можем да постигнем всичките си цели и след това да осъзнаем, че все още не сме свободни.

Отдавна бях разбрала това за себе си – да станеш свободен, трябва да се пребориш с много задържащи и заробващи те привички или както ги нарича Дон Мигел Руис в книгата си – споразумения. Сега, в тази особено умна книга, намирам ясно изречено потвърждението на принципите, до които бях достигнала в последните години. Веднъж, щом успееш да се пребориш и да приемеш тези четири основни споразумения, пред теб се открива неизмерима сила и свобода.

Как можем да бъдем свободни, ако продължаваме да живеем потопени в сън?

Книгата, която споменах по-горе е „Четирите споразумения (или практическо ръководство за лична свобода или толтекска книга на мъдростта)“ на Дон Мигел Руис.
Книгата той написва през 1997 г. и тя бързо се превръща в бестселър на Ню Йорк Таймс, където остава на върха на класациите в продължение на 10 години, продавайки 7,2 милиона копия само в САЩ и много други в останалата част на света.

Преди хиляди години толтеките били известни из цяло Южно Мексико като „жени и мъже на познанието“. Антрополозите говорят за тях като за нация или раса, но всъщност това било общност от учени и творци, изучаващи и съхраняващи познанието и духовните практики на древните.

Когато отваряш за пръв път книгата, тя ти се струва малко неочаквана. Можеш дори да си помислиш, че това са ала бала, измишльотини или някакви луди теории. Само ако се задълбочиш и се замислиш какво има зад думите, дали не е истинското представяне на нашия свят, тогава започваш да напредваш по книгата жадно и търсиш мъдростта, която може да ти даде начин да си завоюваш свободата. Наистина има някои поетични отклонения, но се абстрахирай от тях, съсредоточи се на четирите споразумения, които трябва да сключиш със себе си и да заместят онези, които са ти отнемали свободата. Предупреждавам – трябва ти много сила.

Книгата е пълна с проста истина, красиво проектирана в развитието си и е един прекрасен подарък в нашия живот.

Израелският историк Ювал Ноа Харари , в „Сапиенс – от животни до богове: кратка история на човечеството“, въвежда следната концепция:

И хората и животните са способни да възприемат обективната реалност (например дърво или камък) и субективната реалност (например болка или удоволствие), но само хората са развили способността да възприемат и интерсубективната реалност, т.е. множеството ментални конструкции, истории и фантазии, които се споделят от хиляди, милиони, а и милиарди други човешки същества (например човешките права, обществените строеве, парите).

Дон Мигел Руис в книгата си развива същата концепция, преди да въведе известните четири споразумения, само че използва определено по-мистичен език.

Лесно е да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно… – Джон Ленън

Според мексиканския автор нашият свят е съставен от етикети, концепции и социални убеждения, които сме приели, без да осъзнаваме, че са илюзии, споделен сън.
Този „колективен сън ” ни е наложен още от раждането ни чрез думите, правилата и ученията на нашите родители, на училището и като цяло на обществото около нас.

Хората непрекъснато сънуват. Преди ние да се родим, предците ни са създали голям външен сън, който ще наричаме колективен сън или съня на планетата. Сънят на планетата е сборът от милиарди по-малки, индивидуални сънища, които заедно образуват съня на семейството, на общността, на града, на държавата, и накрая — съня на цялото човечество. Сънят на планетата включва всички норми на обществото, неговите вярвания, закони, религии, неговите различни култури и начини на живот, неговите правителства, училища, обществени събития и празници.

Живеем потънал в дисфункционална мечта и хората са болни от болест, наречена страх. Симптомите са всички онези емоции, които ни карат да страдаме: гняв, омраза, тъга, завист и предателство.  – Дон Мигел Руис

Естествено не всички от тези правила (или да ги наричаме мълчаливи споразумения) са вредни за нас. Някои са необходими и позволяват на обществото да функционира, да избегне хаоса. Други споразумения са в полза само на малка част от обществото и са създадени за останалите, за да могат да ги държат потопени в сънищата. Има споразумения изключително нефункционални, които създават страдание в живота ни и не ни позволяват да бъдем свободни, както бихме искали.

Примерно едно от най-опасните споразумения ни кара да вярваме, че нищо в нашия живот не е достатъчно, че трябва да се стремим към някакви идеали за успех, които са наложени  от обществото.

Други споразумения са тези, които определят кое нещо обществото смята за приемливо и кое отхвърля. Този тип споразумения са различни за различни епохи, и понякога нанасят страшни вреди на индивидите и на човечеството като цяло. Да си припомним времето на Светата инквизиция, мракобесните години на Сталин, Хитлер, Мусолини… Този вид споразумения не са изчезнали, напротив продължават със соченето на общ измислен враг и насочване на всички физически и умствени усилия на народите в тази посока, лишавайки хората от тяхната ментална свобода да се отдадат на създидателни и творчески действия. Да си помислим за споразумения като нуждата от постоянна надпревара във въоръжаването, споразумения като нуждата от постоянна замяна на смартфоните ни с по-нов модел, споразуменията за нуждата от огромни заплати на някои видове спорт, необходим за създаването на зрелища за народите, споразумението за нуждата от постоянно противопоставящи се партии и въвличането ни в техните представления, създадени специално за народа им др.

Като деца не сме имали възможността да избираме убежденията си, но сме се съгласили с информацията, предадена ни от съня на планетата чрез другите хора. Единственият начин за съхраняване на информация е чрез споразумение, чрез съгласие.
Скоро развиваме потребността да привличаме вниманието на другите, за да си получим наградата.
Наградата е приятна и ние продължаваме да правим онова, което другите искат от нас, за да я получим. Заради страха от наказанието и лишаването от награда започваме да се преструваме на такива, каквито не сме, само за да угодим на околните, само за да бъдем достатъчно добри за някой друг. Опитваме се да се харесаме на мама и на татко, на учителите в училище, на църквата и така започваме да играем роля. Преструваме се на такива, каквито не сме, от страх да не бъдем отхвърлени. Страхът да не бъдеш отхвърлен се превръща в страх от това, че не си достатъчно добър. Накрая се превръщаме в някой, който не сме. Ставаме копие на убежденията на мама, убежденията на татко, убежденията на обществото и религиозните вярвания.

Опитомяването е толкова могъщо, че в определен момент от живота вече не ни е нужен опитомител. Нямаме нужда от мама или татко, училището или църквата, за да ни опитомяват. Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресьор.
Вътрешният Съдник използва съдържанието на кодекса, за да прецени всичко, което правим и не правим, мислим и не мислим, чувстваме и не чувстваме. Всичко се подчинява на тиранията на този Съдник…
Той е толкова силен, че дори години по-късно, когато се запознаем с нови концепции и се опитаме да вземаме собствени решения, откриваме, че убежденията ни продължават да ръководят живота ни.
Точно както правителството разполага със закони, управляващи колективния сън, нашите убеждения са кодексът, управляващ индивидуалния ни сън.

Ние, по-големите, помним ония времена, когато постоянно родителите ни казваха: Не прави това, какво ще кажат хората.

Или: Каквото за всички, това и за нас.

И още много такива приравнителни изрази, които ни се втълпяваха, защото това е колективно споразумение и ние трябва да сме част от него.

Много не виждаха истината, не виждат истината, защото тя е трудна за откриване, но и защото в нашия ум е пълно с всички онези фалшиви убеждения. Продължават да ни ги внушават от рано сутринта, с тон на гласа, сякаш те там от телевизора или от вестника, или от върховете на властта са единствените най-знаещи и безгрешни. И ние се научаваме да изпитваме необходимост да бъдем прави и да изкарваме другомислещите за криви.

Сякаш живеем в мъгла, която не ни позволява да видим по-далеч от носа си. Живеем в мъгла, която дори не е реална. Тази мъгла е сън, собственият ви сън за живота — убежденията ви, всичките ви представи за вашата същност, всичките ви споразумения с другите, със себе си и дори с Бог.
Унижаваме се, само за да угодим на околните. Дори вредим на физическите си тела само и само да бъдем приети от другите. Виждаме младежи, които взимат наркотици, за да не бъдат отхвърлени от връстниците си. Те не разбират, че проблемът е в собственото им самоотхвърляне. Отхвърлят себе си, защото не са онова, на което се правят…

Малко от нас осъзнават с каква лична сила сме родени. Тази сила се нуждае от ежедневно презареждане чрез почивка, енергията се възобновява и чрез мотивация да създадем нещо красиво и полезно.

За съжаление, цялата ни лична енергия отива първо за създаването на тези споразумения и после — за спазването им.
Ако осъзнаем, че животът ни се управлява от нашите споразумения, а не харесваме съня за живота си, значи трябва да променим споразуменията. Когато най-сетне сме готови за предприемането на тази стъпка, четири могъщи споразумения ще ни помогнат да сложим край на почиващите върху страха и пресушаващи енергията ни споразумения.

След прекратяването на всяко споразумение вие си възвръщате цялата енергия, използвана за неговото създаване. Ако възприемете тези четири нови споразумения, те ще засилят личната ви сила дотолкова, че да можете да промените цялата система на старите си споразумения.
Необходима ви е много силна воля, за да приемете Четирите споразумения — но ако започнете да ги спазвате, животът ви ще се промени до неузнаваемост.

И тук започвам с описването на тези четири споразумения:

Първи основен принцип на личната свобода

Бъди безгрешен в словото си

Първото споразумение (принцип), предложено от мексиканския автор, за да си върнем свободата, засяга нашия вътрешен и външен диалог.

В този случай терминът „безгрешен“ трябва да се разбира буквално, т.е. когато се изразяваме, трябва да го правим „без грях“. Никакви религиозни връзки няма, тук смисълът е първоначалният латински: изразяването на себе си без грях (sine peccātum) означава да се говори без грешка, без да липсва уважение.

Ако искаме да постигнем личната си свобода, първо трябва да се научим никога да не използваме думи срещу другите или срещу себе си.

Първото споразумение е най-важното и същевременно най-трудно за спазване. Толкова е важно, че дори само чрез него ще успеете да се издигнете до онова равнище на съществувание, което наричам земен рай.

Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Защо словото? Вашето слово е силата, която трябва да създадете.

Думите имат голяма сила. Ние често ги подхвърляме така, без да се замисляме, какви последици ще имат в бъдещето. Надарени сме с реч ненапразно. Творецът е имал точна идея, за да ни направи този подарък, и тя едва ли е била да го използваме като оръжие за унищожение. Думите имат магична сила. Те могат да сътворят най-прекрасни неща – красота, любов и земен рай, но могат да създадат и жив ад, ако грешим с тях.

Словото е толкова могъщо, че дори една-единствена дума може да промени или да унищожи живота на милиони хора. Преди години един германец манипулира чрез словото си цяла нация от извънредно интелигентни хора. Той ги поведе към световна война само посредством силата на своето слово. Убеди други да извършват най-ужасни жестокости. Чрез словото той активираше страха на хората и, като огромна експлозия, последваха убийства и войни по целия свят. Навсякъде по земята хората унищожаваха други хора, защото се бояха един от друг.

Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Засяват се в ума и те започват своя растеж и развитие. Някои семена са благородни. Много обаче – не. Най-бързо се развиват обикновено семената на страха.
Понякога едно изказано мнение, дори с добри помисли, посява в ума ни вредни семена, които определят живота ни в лоша посока.

Нашите родители, братя и сестри са изразявали мненията си за нас, без дори да се замислят. Ние сме приемали тези мнения и в резултат сме живели в страх, като този, че не ни бива в плуването или в спорта, или в писането.

Някой изразява мнението си и смята, че то е важно, че ще помогне или просто така го хвърля във въздуха. Но то влияе на другите хора и много от тях започват да променят мисленето си съобразно това мнение, без да са успели да изградят свое лично, от лично наблюдение.

Наскоро, по повод на изявите на едно младо момче, чието пеене харесваха и одобряваха много хора, прочетох едно мнение, което се открояваше от останалите: „Значи, на пъти съм си тръгвал от пиано бар, като излезе и за пее тоя. Вие изобщо чували ли сте го на живо – ад!“

Да оставим настрана граматическите и стилистичните грешки. Може да се забележи как едно субективно мнение е представено като обективно. И можем да сме уверени, че много ще останат с чуждите думи в ума си като свое мнение. А ние дори не знаем причината за това мнение. Може да е от завистлив конкурент, може да не разбира или не харесва този музикален жанр. Това е типичен пример на грешно слово, на грешни думи.

Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, използваме го и правилно, но не много често. Преди всичко използваме словото за разпръскването на личната си отрова — за изразяване на гняв, ревност, завист и омраза. Словото е чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.

Това е особено вярно за нашия вътрешен диалог. Стремим се да постигнем успехи, които са ни внушени чрез споразумения, и когато не успяваме, Вътрешният съдник ни обвинява и порицава.

Ние ще бъдем наистина свободни, само когато спрем да преценяваме себе си в съответствие с наложените ни грешни споразумения и непрестанно да се обвиняваме.

Да си върнем контрола на нашия вътрешен глас, означава всъщност да си възвърнем контрола над живота си.

Религиите говорят за грях и грешници, но нека видим какво всъщност означава да грешиш. Грях е всяка постъпка срещу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях. А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обратното. Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш срещу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш.
От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек може да извърши.

Дон Руис прави една чудесна аналогия:

Клюката е най-лошата черна магия, защото представлява чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слушали как възрастните непрестанно сплетничат, изразявайки открито мненията си за другите хора.
Ако използваме аналогията между човешкия ум и компютъра, клюката може да се сравни с компютърен вирус. Компютърният вирус е част от компютърния език, написана на същия език като всички останали кодове, но с лошо намерение. Този код влиза в програмата на вашия компютър, когато най-малко очаквате, и обикновено — без да съзнавате.

Щом разбереш първото споразумение; Бъди безгрешен в словото си, в живота ти започват промени. Те са в начина, по който се отнасяш към себе си, и после по начина, който се отнасяш към останалите. Започваш да избягваш злословието и клюките, отдалечаваш се от хора, които се занимават да изказват негативни мнения за каквото и да е. Не се вслушваш в чужди съждения а създаваш свои собствени, неповлияни. Вече си на пътя към свободата. Умът ти, отблъснал старите споразумения да се вслушва в чужди, манипулиращи мнения и клюки и направил новото споразумение – да не изрича грешни думи срещу другите и срещу себе си, намира много свободно време и пространство за съзидателност и любов.

Да си върнем контрола на нашия вътрешен глас, означава всъщност да си възвърнем контрола над живота си.

Безупречността на словото ще ви имунизира и срещу всеки, който ви прави магия. Защото ще приемете отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сте безгрешни в словото си, умът ви вече не е плодородна почва за думи, които са плод на черна магия. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта…

След като аз съм способен да прекратя тези споразумения и да сключа нови, значи и вие можете да направите същото.
Можете да живеете в рая сред хиляди хора, които живеят в ада, защото сте имунизирани срещу ада.

И след този важен първи принцип – споразумение, да преминем към втория:

Как да бъдеш свободен – втори принцип

Не приемай нищо лично

Любимото ми. Едно грешно споразумение, което кара мнозинството хора да страдат. Случвало ми се и на мен да страдам много, заради неприятни изрази. Докато един ден разбрах, че проблемът не е у мен, а в онези, които ги изричат. Спрях да приемам изказаните неща лично. Приех ги като техен проблем. И тези, които искаха да ми причинят унижения, започнаха да се оплакват, че съм издигнала стена и не могат да стигнат до мен.

Да, научих се да издигам стена срещу злословията. Просто те не бяха мой проблем, бяха проблем на този, който ги изказваше. Те се превръщаха в бумеранги.

За това се иска вътрешна сила и става постепенно. Но пък каква свобода получаваш!

Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав.Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или — да приемаш нещата лично — е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“.
Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум;
неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.
Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият“, не го приемам лично. Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият“. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!“ Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?“ И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш“ или „Как смееш да го правиш!“
Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой.

И нещо много важно изрича Дон Руис:

Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. 

Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да изберете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, отколкото на другите.

И така, споразумяхме се, че няма да приемаме нещата лично. Ще преминем към третото споразумение:

Tula - 4-те споразумения

На тази илюстрация от Juan de Tovar, от около 1546-1626 – Coatepec, град на толтеките в Тула, представен чрез хълма със змията

Трети принцип за личната свобода

Не прави предположения

Умът ни обикновено се управлява от когнитивни предразсъдъци, и често прави прибързани и грешни изводи. Използва готови схеми, за да пести време и енергия. На тази база прибързаните заключения, които могат да се отнасят както за други хора и действия, така и за нас самите, понякога ни носят ненужна болка, тревоги и стрес. Ние дотолкова се вкопчваме в нашите предположения, че ги смятаме за истина, приемаме ги за реалност.

Някой те е погледнал накриво и ти си готов да си създадеш цял филм, как ти е завидял за нещо и те е намразил, как е разбрал нещо лошо за теб, и си готов да го изхвърлиш от живота си. А може би той просто е бил задълбочен мислено в някой свой проблем и дори не те е видял, гледал е през теб.

Ето защо това споразумение е много важно. За да не подценяваме или надценяваме ситуациите, хората или себе си, трябва да зададем целенасочени въпроси и да развиваме постоянно своята практика.

Не трябва да правим предположения, да приемаме нещата за даденост на базата на предразсъдъци.

Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това…

Винаги е по-добре да задаваш въпроси, отколкото да правиш предположения, защото предположенията те обричат на страдание…

Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са.

Често проблемът идва от това, че се притесняваме или страхуваме да зададем точния въпрос. Мислим си, че ще изглеждаме глупаво и това е също едно предположения.

Начинът да се предпазите от предположенията е да задавате въпроси. Уверете се, че общувате ясно. Когато не разбирате, питайте. Имайте смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно, и дори тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадена ситуация. След като чуете отговора, няма да ви се налага да правите предположения, защото ще знаете истината.
Освен това, имайте смелост да помолите за онова, което искате. Всеки има правото да се съгласи или да ви откаже, но вие винаги имате правото да помолите. По същия начин, всеки има правото да ви помоли, а вие — да се съгласите или да откажете.

… И така стигнахме до четвъртото и последно толтекско споразумение:

Четвърти принцип, за да постигнеш лична свобода

Винаги прави най-доброто, на което си способен

Четвъртото споразумение очевидно е най-тривиалното, може би защото често сме го чували или казвали. Но ние никога не сме вниквали в дълбокия му смисъл.

Някои се задоволяват да правят малко и казват, мамейки всъщност и себе си и поставяйки си ограничения сами, че това е максимумът, който биха могли да дадат.

Други са пълни перфекционисти и се опитват често да надминат себе си, а после са изтощени и с дни не могат да възстановят енергияте си. Крайният резултат е, че не дават най-доброто от себе си.

Ние не се чувстваме в пълна форма всеки ден, но можем да правим всичко възможно всеки ден.

В някои дни най-доброто от теб може да означава да прочетеш дори една страница от книга, да тренираш с ниска интензивност или да свършиш някоя дребна задачка от списъка си.

Важното е винаги да можеш да направиш всичко възможно с това, което имаш по отношение на време и енергия.

При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си — нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени.

Просто правете най-доброто — при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате.

Всички сме чували онзи израз:

Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим.

Всъщност ръководейки се от този предразсъдък, като не прилагаме споразумението да даваме най-доброто от себе си, ние не растем, не се развиваме и правим лошо преди всичко на себе си.

Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.

…ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата. Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение. Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие не давате на Съдника възможност да ви обяви за виновен или да ви укорява.

Когато правиш най-доброто, на което си способен, се научаваш да приемаш себе си, реалната си личност. Започваш да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Това засилва самосъзнанието. Ако правиш най-доброто, на което си способен, изпитваш удовлетворение и интерес към действието, самодоказваш се и увеличаваш увереността си и себеуважението си. Не се считаш за роб на никой и даже дори да работиш за друг, имаш усещането за своята сила и своето господство. Защо? Ами това е точно свободата. Защото ти си подаряваш свободата.

И сега за заключение да направя извода:

Какво означава да бъдеш свободен-четирите споразумения на Дон Мигел Руис

В „Четири споразумения” авторът на бестселъра дон Мигел Руис разкрива източника на самоограничаващи ни вярвания, които ни ограбват от радост и създават ненужно страдание. Базирайки се на древната Толтекска мъдрост, четирите споразумения предлагат мощен кодекс на поведение, който магически може да трансформира живота ни и да се почувстваме свободни и силни, господари и творци:

  1. Бъди безгрешен с думите си.
  2. Не приемай нищо лично.
  3. Не предполагай нищо.
  4. Винаги давай най-доброто от себе си.

 


  •  

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.