Теорията за плоската Земя или ефектът на Дънинг-Крюгер


Започвам винаги актуалната тема за ефекта на Дънинг-Крюгер с една известна мисъл:

Проблемът на света е, че глупавите са самонадеяни, а умните са пълни със съмнение. Бертран Ръсел

Защо именно теорията за плоската Земя в заглавието

Подготвяйки се за темата, ми попадна едно видео, което ми даде идея за заглавието на публикацията. Започва така:

От около година в уеб се развива лудата теория за плоската Земя. Много ютюбери се изказаха по темата, демонстрирайки че тази нездравословна теория може да бъде валидна само игнорирайки всички физични закони. И тогава как така светците на плоскоземието продължават да намират одобрение у техните абонати. Мотивът е прост. Уеб даде възможност на всички да изразяват мненията си, това е факт. Възможността да изразиш мнението си по всеки въпрос позволи месар да стане изведнъж експерт по астрофизика или някой луд да може (според него) да обяснява деликатна хирургична операция.

Знаеш ли какво е ефектът Дънинг-Крюгер?

Тук прекъсвам видеото за малко и подобно на него и аз използвам Wikipedia:

Определение на ефекта на Дънинг-Крюгер

Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивно отклонение, поради което неопитни лица в една област надценяват собствените си способности, самооценявайки се погрешно като експерти. Като резултат често некомпетентните са изключително упорити в мнението за себе си.

Това отклонение  се дължи на метакогнитивната невъзможност на тези, които не са експерти в една материя, да признаят своите граници и грешки.  Притежаването на реална компетентност, напротив, може да предизвика инверсна деформация – слабо възприятие на своята компетентност и намаляване на самочувствието си. В резултат компетентни лица са склонни да виждат в другите равностойни по степен на разбиране  на материята на себе си.

Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг от университета Корнел, заключават че:

„грешката при самооценяване на некомпетентния идва от грешна оценка за себе си, докато грешката на този, който е високо компетентен, произтича от заблуждение за другите“.

Но още Дарвин казва:

Невежеството по-често води до убеденост, отколкото знанието. Онези, които знаят малко, са именно онези, които настояват, че един проблем може или не може да бъде решен…

Шекспир също в „Както ви харесва“ казва:

Умният знае, че е глупав, вместо това глупавият вярва, че е умен.

Да се върнем на плоската земя от споменатото видео:

Синтезирано: невежият не приема, че е такъв.(И зa невеж искам да уточня е онзи, който няма специфичната компетентност по определена тема). Жертвата, мотивирана от един отличен оратор, може само да подклажда неговото особено състояние. И резултатът?

В мрежата Земята е плоска.

В реалния живот НЕ.

Щетите от ефекта Дънинг-Крюгер

Ясно, усещаме ги всички…

Из интернет и пресата небивали „научни“ открития и съвети…Депутати от всякакви занаяти дават многознаещо интервюта и мнения по безброй различни теми в една държава, която преди всичко се нуждае от професионално и мощно развитие на икономика… и никой от тях не е отварял учебник по математика, за да разбере, че има смисъл в действията, когато освен изваждането и разместителното свойство, се извършва и събиране и умножение в икономиката, за да не се допуска никога резултат с отрицателен знак.

Опасността от ефекта за фирми, компании и професионалисти

Това си е голям проблем.

Цитирам от един отличен урок и видео по въпроса на TEDEd Lessons

Теорията за плоската Земя или ефектът на Дънинг-Крюгер TedEd 1

В основата си ефектът на Dunning-Kruger показва, че хората не успяват да разпознаят своите интелектуални и социални недостатъци, защото просто им липсва необходимата експертиза, за да ги видят. Ефектът отразява двойното проклятие: Дефицитът на хората ги кара да правят много грешки, а тези точно такива дефицити им пречат да видят решенията си като грешки. Вследствие на това широко разпространената тенденция на хората да надценяват себе си и своите таланти не е задължително да се дължи на тяхното его, а по-скоро на интелектуални дефицити, които те не могат да видят. Всички споделяме този проблем, защото всички ние имаме джобове на некомпетентност, които остават невидими за нас.


Всички сме неспособни в някоя област и способни в друга. Някой е способен да играе футбол или да бъде добър артист, но не  способен да бъде ръководител, икономист, дипломат…. Проблемът се получава, когато реши, че и в последните дейности е феномен и направи поразии. Тоест той не е способен да разбере колко е неспособен.

Обратната страна на този ефект е, когато ти имаш наистина висока компетентност в дадена материя, толкова голяма, че си наясно колко много още ти трябва да научиш. В резултат не оценяваш високо своите знания. Което пак може да донесе много вреди, особено на една стартъп.

Така че и в двете посоки, подчинението на този ефект си е голям проблем за фирми и професионалисти.

Какво да направим, за да сме по-малко Дънинг-Крюгер

Действието на Dunning-Kruger предполага, че е много трудно, почти невъзможно, хората да идентифицират своите интелектуални, творчески, социални дефицити.

Тогава какво можем да предприемем, за да разберем как са се проявили недостатъците ни?

1. Да четем, за да попълваме знанията си. Да оставим възможно най-малко дупки в тях.

2. Придобиване на повече опит и обратната връзка от приятели, семейство. колеги, последователи. Да търсим да се обграждаме с качествени и компетентни хора, които могат да ни дават реален, искрен feedback. Да се опитваме да не бъдем докачливи от евентуален негативен фийдбек и възможно по-обективни.

3. Да записваме грешките, които правим, и да намираме оптимални решения.  Когато учим нещо, първо се допитваме до експерт и след това прилагаме самостоятелно. Съобразяваме се какво бъркме и какво правим правилно. По този начин преценяваме способностите си и кога сме готови за следващото ниво.

Как да намерим разрешение при човек, страдащ от ефекта на Dunning-Kruger?

Да се ​​“справим“ с такъв човек може, само ако приемем, че иска да се промени:
● Да му се подскаже да изисква обратна връзка от хората на работното място, връстниците, семейството и т.н. Да се опита да не се обижда от негативни критики, когато са конструктивни.
● Да се направи опит да му се покаже и обясни действието на ефекта.
● Да му се задават въпроси от вида: Нали историческите личности, които допуснаха грешки, също бяха абсолютно сигурни, че са прави.

Автор на основното изображение Orlando Ferguson


Коментари