Икономиката на вниманието и рекламите и как да не се влияем


Технологиите не са на твоя страна, ако не знаеш да ги ползваш разумно

Икономиката на вниманието и как да решим проблемите

Получавам много бюлетини от цял свят, различни професионалисти споделят идеи, мисли. Понякога са направо забележителни, скъпоценни. Но се случва и да не съм съгласна. Особено когато призовават да се чете по-малко или са открито срещу развитието на технологиите, както е в конкретния случай. Мисля, че тук е мястото да си поговорим за Икономиката на вниманието.

За нуждата от четене и технологии

За мен четенето и технологиите са две от най-важните неща за успешен живот на съвременните хора. Те не могат да се разделят, да съществуват отделно. Технологията върви много бързо в развитието си. Аз съм на мнение, че човечеството като цяло изостава от това развитие, не успява да се развива със същата скорост, защото не чете.

Какво споделя в имейла си Мартин Буедекар

Вместо да подкрепя нашето намерение, технологията се използва предимно, за да грабне и задържи вниманието ни?

1.Спрете да четете толкова много.

2.Повече действайте.

3.Другите хора да могат да наблюдават какво правите.

Говорете с истински хора с намерението да им помогнете.

Повечето хора правят грешката, че автоматизират всичко твърде рано.

Вярно е, че технологията се използва от много участници в нея да грабне и задържи нашето внимание. Вярно е, че  компании като Facebook, Google и много други оформят отчасти нашите мисли и действия, следвайки предварително зададените им цели (или целите на техните рекламодатели), както пише той.

Но ако не четем достатъчно, ние няма да успяваме да оформяме свое мнение. Кога човек започва да има свое ясно и твърдо мнение? Когато има практика. Практика не можем да имаме върху всеки аспект от нашето съществуване. Как си добавяме практика – чрез четене.

Моите родители не бяха глупави хора, дадоха ми толкова много правилни насоки в живота. Но бяха скромни хора, не бяха запознати с дипломацията на отношенията в обществото. Когато бях поотраснало дете, усетих, че ми липсва една част от моето възпитание за пред обществото. Какво направих? Ами заех се и изчетох всички томове на Балзак. Така ми хрумна и явно бях права, защото тогава получих особена свобода в мисленето и се освободих от всички комплекси.

Технологии и маркетинг

Технологията се използва главно, за да задържи вниманието ни. Но ако не беше задържала вниманието ни върху толкова полезни дигитални инструменти и приложения, днес нямаше да успяваме да сме толкова продуктивни. Нямаше да можем да откриваме сами, без маркетинговите услуги, всички улеснения, които ни предлага технологията.

Без ползата за себе си от рекламите, Google нямаше да има за цел да ни предлага най-подходящото и грижовно подбрано съдържание при нашето изследване по определена тема.

Как беше преди Google

Когато отивахме в библиотеките да търсим информация, библиотекарката ни беше от полза, тя подреждаше книгите по раздели, по автори, по тематики. Но за това беше платена. Никой не ти дава информацията безплатно. Google и другите търсачки – Bing, Yandex, Baidu и т.н. са огромни библиотеки със знание. Те го събират, категоризират, индексират и ти го предлагат наготово. Естествено, че това е скъпа дейност. Заплащаме им с нашите данни, които те използват, за да ни предлагат реклами и материали, от които печелят.

Безплатните услуги плащаме по друг начин

Ако една онлайн услуга е безплатна за използване, каквито са услугите на Google – Документи, Таблици, Презентации, Gmail и много други, Facebook, Twitter и голяма част от интернет, тогава цената на използването й може да бъде скрита. Икономиката на вниманието не е ограничена до социалните медии. Всяка онлайн услуга, която зависи от рекламата, е част от Икономиката на вниманието, независимо дали е търсачка или новинарски уебсайт. Тази цена често е внимание и лична информация, както я обобщават в страховитата популярната фраза „ти си продуктът“.

Знаеш ли как работи Икономиката на вниманието и рекламата?

Икономика на внимание и реклама

Вярно е, както казва авторът на бюлетина, че алгоритмите на изкуствения интелект и машинното обучение помагат на рекламодателите и на тези, които искат да завладеят вниманието ни за техни цели, да прибегнат до различни трикове. Много от тези трикове са били описани дори и в книгите от средата на миналия век. Роберт Чалдини също описва голяма част от триковете за манипулиране в книгата си „Влиянието. Психология на убеждаването“.

Живеем в свят, за който не сме били създадени, казва човекът, който ми прати бюлетина. Не мисля така. Живеем в свят, от който по наша вина изоставаме.

 

Как да успееш да отсееш информацията, която е истинска, от подвеждащата и директно лъжовната. Не е необходимо да бъдеш свръх умен. Трябва да мислиш логично, със своята логика на мисълта, не с чуждата. Логиката идва с повече информация и съпоставянето й. Информация се получава чрез търсене между различни източници и четене.

Дигиталните технологии правят политиката невъзможна?

Този въпрос стартира наградата „ Девет точки“ през октомври 2016 г., за креативно мислене в социалните науки, която има за цел насърчаването на иновативните, интердисциплинарни отговори на наболелите проблеми на нашето време.

За победител от над 700 кандидати е избран Джеймс Уилямс с неговата книга „Излез от нашата светлина: Свобода и съпротива в икономиката на вниманието“ , публикувана на 31 май 2018 г. от Cambridge University Press

Според Джеймс Уилямс в книгата му: „целта на дизайна“ на днешната технология не е да информира, а да предизвиква действие.

Може би най-важният принос на книгата е стъпката, която предприема отвъд подобни в този поджанр: свързвайки проблемите на регулацията на вниманието с корупцията на волята (акрасия – слабост на волята), Авторът разяснява, че епистемичното разсейване лишава от човешки качества хората, доколкото отслабва волята за преследването на по-високи цели и ценности.

Той често цитира думите на Хърбърт Саймън, че

Богатството от информация създава бедност на вниманието.

Развитието на интернет доведе до изобилие от лесно достъпна информация и това е голямо предизвикателство. Последицата ще бъде, че в дългосрочен план тези технологии ще ни затрудняват все повече и повече „да искаме това, което искаме да искаме“.

Създаването на правилна връзка между вниманието и волята е спешна задача на индивида, колектива, също и належаща политическа задача.

Защо е спешна тази задача?

Защото промените в отношенията общество / технологии ще напреднат бързо и ще ни заварят неподготвени. Технологиите ще бъдат използвани да контролират до такава степен волята да се извърши определено действие у все по-голяма част от населението, че връщането назад няма да бъде толкова лесно.

Обществата на пръв поглед се променят измамно бавно. Промените в стойностите и привързаностите са толкова фини, че ние ги приемаме една след друга лесно. Умните манипулатори и политици знаят това.

Ще дам един пример с начнина на обезличаване на демокрацията до превръщането ѝ в еднолична власт:

Демокрацията е като пиле, ако искаш да го оскубеш живо, трябва да махаш по едно перо, така че всеки писък да е сам за себе си и когато осъзнае, че зад това действие е имало план, цел – дестабилизиране, отслабване, унищожаване – пилето вече няма повече пера. Окончателният удар е достатъчен.

Мадлен Олбрайт използва тази метафора в книгата си „Фашизмът: предупреждение“ и я приписва на Бенито Мусолини, който казвал, че за натрупването на мощност е необходимо всъщност да се направи както с пилета, перо на перо: по този начин целият процес остава възможно най-скрит.

Конкуренцията в икономиката на вниманието е не само между различни услуги, състезаващи се за вниманието на индивида, но и между индивидите. Системите с „харесвания – лайкове“ насърчиха хората да се състезават за внимание по все по-драматични начини.

Има ли решение проблемът?




Най-напред да кажа, че не съм съгласна докрай с този алармизъм. Нещата не са само черни или само бели.

Уилямс не посочва разрешение на проблема в книгата си. Вместо това той подчертава необходимостта от размисъл и свободно време, за да останем във връзка с нашите по-дълбоки ценности.

Първо – плащаш с лични данни

Вярно е, че когато не плащаш с директно с пари, плащаш с лични данни и внимание. Но от теб зависи как да направиш „договора“. Например отношенията ти с Google: даваш му редица свои данни – пароли, адреси, телефони. Но от своя страна компанията ти дава да ползваш безплатно огромни облачни пространства – на всеки акаунт по 15 gb, безкрайно пространство за снимки, различни страхотни инструменти като Документи и всички други, безплатна пощенска кутия с инструменти, и колко много още. Предоставя ти и възможност да печелиш чрез рекламните си продукти. Подобни неща могат да се кажат за още много други уеб услуги и мобилни приложения. От теб зависи какви услуги искаш да ползваш безплатно и каква част от данните си да споделиш. После от теб отново зависи как да действаш спрямо рекламите, дали да се поддадеш или да внимаваш с избора.

Второ – плащаш с внимание 

И ето тук трябва да разбереш колко е важно твоето развитие да бъде съизмеримо, успоредно с това на технологията. Обучил ли си се достатъчно, за да си победител в Икономиката на вниманието?

Ти просто си задължен да четеш книги или в същия тоя Google, в същия тоя Facebook и други социални мрежи да следваш и да се учиш от умни хора. Задължен си, просто за да поддържаш своето развитие паралелно с това на технологията, за да не бъдеш изхвърлен от реката на живота. Задължен си, заради бъдещето на децата си.

Не искам да описвам моите чувства, когато не малко потребители ми пишат на чата тук долу на страницата (поставен за улеснение за въпроси по темата), с искания да решавам задачи по математика, с искания да хакна някой FB профил, да следя съпрузите им и др. подобни. Ето това означава, как някой, който е скаран с четенето, не разбира за какво служат технологиите и никога няма да получи полза от тях.

Трето – заплаха за демокрацията

В книгата Уилямс определя като много важна заплахата за демокрацията, която Икономиката на вниманието представя. Когато онлайн услугите насочват хората към по-малко полезни посоки, качеството на политиката, на гражданското общество и дори на самата демокрация може да бъде понижено.

Като съвременен пример мога да дам използването на конспиративните теории във връзка с тежката епидемия от Ковид-19 от опозициите в редица страни, като нова възможност да повлияят на наивното, нечетящо население и по този начин да го използват за свои цели.

В крайна сметка способността ни за внимание (внимание насочено къде?) може да се приравни със способността да определяме посоката на целия си живот. Способността ни да обръщаме внимание е на изпитание, както никога досега. И ние трябва да започнем да се подготвяме от този момент чрез образование, чрез тренировка на логичното си мислене.

Заключение

Или решението…

Ще го направя като списък за подсещане:

Какво правят умните хора:

➡️ Четат повече, отколкото говорят.

➡️ Търсят различни сериозни източници на различни езици (има Google преводач).

➡️ Пишат редовно, за да развиват мисленето си.

➡️ Търсят първоизточника на новините. Консултират се с други източници при съмнение.

➡️ Не споделят ненужно информация за себе си в мрежата. Някои подробности от личния си живот абсолютно не споделят в социалните медии и на други места в интернет.

➡️ Не пишат обиди и не ползват език на омразата в мрежата.

➡️ Не споделят пароли и други чувствителни данни дори и с приятели.

➡️ Използват уеб пространството с цел образование, работа, саморазвитие, увеличаване на производителността.

➡️ Контролират децата си – как ползват интернет – и ги обучават да избягват опасностите.

➡️ Не се влияят от чужди неекспертни мнения при избор на продукти, услуги. Нито се влияят от чужди внушения при провеждане на политически избори.

➡️ Не споделят измислици, фалшифицирани факти, откровени лъжи, с които да заблуждават съзнателно.


Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.