Италия, размисли по врeме на една епидемия – коронавирус 2020


Да останем в къщи, ако нямаме неотложна работа, за да помогнем на близките си и на лекарите

Размисли по време на една епидемия [коронавирус, 2020]

Във времето на коронавирус Covid-19 всеки казва своето. Аз предлагам моите размисли по време на епидемия – коронавирус 2020, която изживявам отблизо в Италия, във втората най-засегната област.

Днес чух една стара африканска приказка, която докосна сърцето ми. Ще я разкажа, защото е сякаш написана за тревожното време, в което се намира целият свят тези месеци.

Приказката

Един ден в гората избухна голям пожар. Пламъците напредваха. Всички животни започнаха да бягат изплашени. Лъвът също. Докато бягаше с всички сили, той видя едно колибри, което летеше точно в противоположната посока, направо към пламъците.

– Къде мислиш, че отиваш? – извика царят на гората – Има пожар, трябва да бягаме.

Колибрито отвърна:

– Отидох до езерото да взема в човката си вода да хвърля върху пламъците.

Лъвът извика:

– Полудяло ли си? Не може да вярваш, че ще угасиш гигантски пожар с няколко капки вода!

Аз правя само моята част – отговори колибрито.

Като видя това и чу тези думи, едно слонче изтича до езерото и засмука с хобота си, колкото можеше повече вода. Привлечени от тези примери, всички животни се затичаха към езерото и понесоха вода към гората, за да угасят пожара.

Всички заедно успяха да укротят огъня. После заедно запразнуваха победата над пожара.

Развълнуван, лъвът извика колибрито и му каза:

– Днес научихме най-същественото нещо. Не е важно дали сме големи и силни. Важното е, да сме пълни със смелост и великодушие. Днес ти ни научи, че дори една капка вода може да е от значение и че заедно може да се угаси даже и един голям пожар.

Размисли по време на епидемия коронавирус 2020




Често сме поставяни пред големи предизвикателства. Войни, земетресения, цунами, различни катастрофи, предизвикани от човека, икономически кризи, епидемии. Не винаги реагираме адекватно. Понякога с много закъснение. Изпълваме се със съмнения, защото не вярваме на управляващите и смятаме всяко тяхно действие за опит за измама и манипулация. И сигурно имаме право в много случаи.

Сегашното предизвикателство на глобална епидемия отново посрещаме с недоверие и с много закъснение. Не искаме все още да повярваме, че животът такъв, какъвто го познаваме, се е отдалечил във времето напред. Че вече живеем в едно междинно време, време на особена война с неведим и всепроникващ противник. Смятаме, че ние ще можем да си затворим очите и да продължим да живеем, както досега.  Мислим, че сме силни, че на нас няма да ни се случи нищо лошо.

Мислим, че сме малки, незначими, спрямо цялото общество. В този случай, обаче, действията на всеки от нас предизвикват ефект на домино, и то в много посоки.

Някога по време на големите войни, са ги пращали на фронта. Сега отново сме в някакъв вид война и искат да ни изпратят на диваните пред телевизорите. Вижда ни се абсурдно и жестоко. Съпротивляваме се и се правим на мъже. Крием се от другите и се събираме тайно, доволни, че ги надхитряваме. Тях да, невидимия враг – не.

Нашите действия, обаче, не са самотни, те неминуемо продължават по веригата. Заради нашите безотговорни действия, ще почине любим някому човек. Много любими хора. Заради нашите безотговорни действия, човекът отсреща в работилничката, в магазинчето, в близкото заводче и т.н. няма да затвори за един месец, а за повече и за все повече, ако ние, единиците, продължаваме да си мислим, че сме яки, важни и победители. Не, всеки е част от цялото, и когато единиците не искат да гасят пожара, той ще се превърне в огнена лавина, помитаща всичко.

Аз правя моята част

И това не се отнася само за сегашната ситуация.

Всеки ден старателно разделям отпадъците у дома в няколко отделни контейнера. Имаме наблизо заводи, които преработват отделно пластмаса, стъкло, метал, хартия. Не гледам дали съседите го правят. Аз правя моята част.

Виж повече: С голямата сила идва голяма отговорност или парадоксът на Спайдърмен

Заключение

И завършвам с два цитата от Мечо Пух (от едноименната книга на писателя Алън Александър Милн), които описват точно ситуацията, в която живеем:

„Колкото повече, толкова повече.“

(Колкото повече заразени, толкова повече заразени,
колкото повече заразени, толкова повече в болниците,
колкото повече в болниците, толкова повече починали.)

„Всяко нещо струва друго нещо!“


Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.