Как да помним по-добре или за паметта и мозъка


“Паметта има 5 входа – 5 те сетива и само един изход – въображението”  Malkolm de Shazal

Нямам намерение да пиша формалните неща, които могат да се прочетат в много блогове и книги. Ще разкажа за моя личен опит. Имам доста добра памет, която може да работи с много информация едновременно.

Най-напред ще изброя…

За кого не е тази публикация

  • За мързеливите.
  • За безразличните, които не се интересуват от нищо и живеят ден за ден.
  • За онези, които се интересуват само от клюки за съседите, за колегите, за т.нар. „звезди“. Защо? Защото те вече са се научили да запълват мисловната дейност и паметта си с тази информация и са съсредоточени в нея. Безмислено е, докато са настроени на тая вълна, да се опитват да разширяват възможностите на паметта в друга посока.
  • Тази публикация не е и за телеманите, за гледащите всички новини, реалита… Те и без това много помнят. Знаят с подробности всичко за живота на другите. Дори го живеят.
  • Не е и за хората които пият алкохол много и всеки ден. Алкохолът е враг на паметта. Нали се казва “Пия, за да забравя.”

Тази публикация е за тези, които искат да усъвършенстват себе си. Да се пригодят към все по-високите изисквания на съвременния динамичен живот. Да се включат в новите професии, много от които са онлайн и изискват голяма гъвкавост на мисловната дейност и бързо запомняне на големи порции информация.

Моите обяснения за човешката памет

Поради типа образование, което имам, съм добре запозната с алгоритмите и принципа на действие на компютъра. От друга страна през живота си наблюдавах и се замислях, интересно ми беше да разбера как действа паметта. Често трябваше се справям с много и разнообразна информация.
Какво знам след дълги години опит. Установих за себе си три основни правила:

1. Не се помни нещо, което не си поискал да запомниш.
2. Човешкият мозък работи като компютър.
3. За по-голямо продуктивност и лесно запомняне е необходимо използване на “макроси” за мултитаскинг.

1.Не се помни нещо, което не си поискал да запомниш

Най-важното за паметта. Ако човек не е заинтересуван от нещо, ако му е скучно, не го разбира, не може да проникне в същността му, не е съсредоточен и не внимава, трудно ще го запомни. Смятам, че всеки може да има отлична памет, ако прониква в нещата, които иска да запомни, а не се плъзга само по повърхността им. Същността е съсредоточаването. А това се случва, когато ти е интересно или си мотивиран. Без съсредоточаване няма запомняне и учене, нито пълноценно разсъждаване.
Как да ни стане нещо интересно, ако ни е скучно ? Добър въпрос. Ами измисли си интересна част вътре в скучното. Потърси нещо, което ти е приятно и интересно. Например физиката ти е скучна. Прочети за някой интересен опит или за създаване на елементарен механизъм. Възложи си задачка да прочетеш повече за него.

Докато се мъчиш да научиш нещо, да го разбереш и запомниш, остави настрани телефони, цигари, телевизор, музика… Някой ще възрази, че успява и на телевизор. Да , сигурно. И аз успявам. Дори най-добре учех за изпити в трамвай. Но говоря за случаите, когато човек не успява, мозъкът търси някакво отвличане, за да намери сам оправдание пред себе си за неспособността да запомни или да разбере. В такива случаи наистина трябва „бяла стая“.

Имаш да запомниш как действа определена програма. Разбери я добре, какви възможности има. Цялата й същност. Стани част от нея, почувствай се вътре. Става с опитване и четене. И я изпробвай няколко пъти. В различни варианти. 

2. Човешкият мозък работи като компютъра.

Как да помним по-добре или за паметта и мозъка 3

Да, човешкият мозък е устроен като компютъра. Или по-точно обратното. Има си RAM. т.е. Оперативна памет – памет която използва за настоящите събития. Какво трябва да извърши днес, в близките дни. Какво е правил вчера, къде си е оставил нещата, какво трябва да пазарува, какви задачи му е поставил началникът. Също така всички поредици от рутинни работи, необходими му да извършва дейността си.

Човешкият мозък има и своите хард дискове. При някои са малко, един на брой. При други са повече. В тях е складиран, опит. Там са спомените. Някои от тях са трудно достъпни. Трябва човек да се порови в хард дискове си. Но като открие точния, всичко просто изплува на екрана. Качва се в Оперативната памет, готово за обработка. Кое е моторът на този компютър ? Мотивацията, интересът, вдъхновението.

За алгоритмите в дейността на мозъка.

Някоя задача може да ни изглежда сложна. Ако не сме се научили да я разбиваме на отделни стъпки, наистина се стъписваме. Но ако се научим да виждаме отделните действия в тяхната последователност и имаме основната цел на хоризонта, нещата не са толкова трудни. Започваме да мислим върху изпълнението на първата точка, за момента отлагайки основната цел.  Оставаме обаче в нейната посока. Става лесно. После втората точка и т.н. Вече всяка изникнала задача не е толкова неприятна. Имаме си алгоритъм.

Как да помним по-добре или за паметта и мозъка 4

3. За по-голяма продуктивност и лесно запомняне използваме “макроси” за мултитаскинг

Спомняш ли си ония опити на Павлов с кучето и условния рефлекс ? Видях,че сега го наричат класическо кондициониране. Аз пък наричам групата от рефлекси при живите същества (а рефлексите са действия), възникнали след определено условие по мой съвременен начин – макрос. И искам да кажа, че съвсем не са признак на някаква елементарност.
Имах доста възможност и да наблюдавам моите животни – боксери и котка, как си  създаваха условен рефлекс, повтаряйки с точност определен порядък от действия. Запитвали ли сме защо животните имат толкова бързи реакции ? Според мен, защото използват много, поредица от условни рефлекси: ако – то
Тоест използват макроси, малки подпрограми, запаметени веднъж завинаги. Когато трябва да действат, те извикват само кода на съответния макрос.

Мисля, че трябва широко да ползваме опита на животните. Как става ?
Ще разкажа за това, как аз го прилагам.

На времето трябваше да ходя често до София по мои дела в различни фирми. Не шофирам, ползвах влака тогава – все още железницата ни функционираше задоволително. Действието по купуване на билети, качване на влака, слизане в София, купуване от едно и също място на карта за цялата градска мрежа и т.н. се стремях да бъде едно и също всеки път. Запомних го като макрос. И не заемах мислите си с него вече. Докато извършвах тези неща, запомнени като новосъздаден условен рефлекс, аз обмислях дейността си във всяка фирма, която трябваше да посетя и реда на посещение, в зависимост от задачите.

Опитвам да съчетая много дейности като  условни рефлекси и да ги премествам от Оперативната памет в най-използвания хард диск на моята памет. Това фигуративно казано.
Важното е много рутинни и маловажни всекидневни дейности да се извършват винаги по един и същи начин. Например оправянето на леглото, ходенето до работата – откриваш най-предпочитания път, часа в който трябва да почнеш да се приготвяш и повтаряйки го всеки ден, идва момент,когато не мислиш за него. Даже после не помниш как си стигнал до работата. Защото то не е в Оперативната памет. Вече е макрос, записан на хард диск.
Това не означава,че ставаш робот. Повярвай, условния рефлекс може да се промени за кратък период. Както и да се унищожи и да се създаде нов.

Същото наблюдавам при сегашния ми домашен любимец. – котка сиамка. Знае кога се връщаме от работа и се появява и чака пред вратата, в други часове се шляе из градините наоколо и я няма. Най-интересният й нов условен рефлекс е, че запомни факта: когато вали, покривам с найлон прането на сушоара отвън. Свърза дъжда с покриването с найлон. И сега, щом почне да вали и имам прострени дрехи навън, а ние сме вътре, тя идва на вратата и ми извиква по свой начин да сложим найлона. После отива да се крие там от дъжда.

Да не подценяваме ползата от създаване на условни рефлекси в ежедневието си.

Методи на запомняне и учене

Как да помним по-добре или за паметта и мозъка

  • В средното училище обикновено не ни учат да помним рационално, а механично. Понякога по предмети като математиката, физиката, се обръща внимание предимно на практическата част, без да се свързва с теоретичната и да подпомага нейното разбиране. Така след това в Университета се среща трудност при изучаване на теорията. Правилният начин е да я разделим на части и подчасти и да доказваме, извеждаме всяка част с молив в ръка, опитвайки се чрез чертежи и фигури да си представим визуално теорията, да разберем пътя на нейното доказване, а не механично да я запомняне. Това ни е полезно и за развитието на логично разсъждение. Методът на запомняне на тема чрез извеждане е много по-лесен и дълготраен. Резултатът – добра подготовка по специалността и правилна логика на разсъждение.
  • Важен е и факторът повторение. Ясно е, че всяко нещо се запомня по-бързо, ако се повтаря често.
  • Друг метод за запомняне е да се пише. По-добре даже с химикалка върху хартия или с писалката на таблета. Ръцете помнят. Написаното минава през ръката, очите. Важно е да включим зрителното възприятие и памет. И накрая през мозъка.
  • Стигаме до визуалния метод. Много успешен. Човек е свикнал от раждането визуалното възприемане да е първично и запомнящо се. Затова можем просто да маркираме части от материала за учене с различни цветове и той по-лесно ще се отбележи в паметта ни.
  • Влияе добре на паметта и слушане на аудио. Определен текст за запомняне може да се приеме по-добре чрез звук. Когато материалът минава през повече сетива е по-добре.
  • Да не забравяме и участието на друг сетивен орган – обонянието. Ако запомним даден аромат, ние можем да свържем с него цяла картина, случка и т.н
  • Още един изпробван начин за запомняне – по време на бягане или ходене. Тогава се разсъждава добре и се запомня. Физическите усилия свързани с умствените дават чудесен ефект. Защото кръвта захранва мозъчните клетки по-добре и те са по-работни. В този смисъл шофирането ни отнема от времето за мислене, защото тогава трябва да си съсредоточен само в пътя. Ходенето пеша обогатява мисловния процес
  • Ако си ученик или студент сам знаеш, че най-добрия метод да запомниш, е като си редовен и внимателен на лекции. Ако нещо не разбираш, питай на момента. Неразбраното не се запомня. Даже си спомням как, за да спестявам време в къщи от учене, бях много внимателна в час. После междучасието преглеждах урока и решавах въпроси или задачи след него. Беше прясна информация, която повтарях веднага и за следващия път бях полуподготвена. Оставаше малко работа в къщи и си спестявах и време за четене на извънкласна литература. А пък стихотворенията учех вечерта преди да си легна. На сутринта освежавах паметта и беше хубав метод.
  •  От ученическите години ми е останал и методът на запомняне чрез съкратено представяне на информацията по точки – записки. Ако пък трябваше да търся допълнително информация по зададена тема това ме правеше много близка с проблема, като че ли влизах вътре и запомнянето ставаше от само себе си и завинаги.

3 техники за по-късно запомняне.

Техника думи велкро – залепващи по двойки с рима.

Едно – сено
Две – овце
Три – кози
Четири – хектари и т.н.

Запомнянето става така: 1432 помним сено хектари за кози и овце.

Техника на loci – на местата. Техника на Цицерон.
Асоцииране на предмети, неща, които трябва да запомним, чрез познати места. Например представяме ви наредбата в стаята и запомняме предмета на неговото място.

Техника на акронимите
Искаш ли да запомниш как се казва на италиански Обичам те много ?
Запомни Tvtb – Te voglio tanto bene!
А как да запомним на английски Доколкото знам – AFAIK – as far as I know.

Техника на незабавната памет

  1. Прочети и разбери подробно материала.
  2. Направи му схема или ментална карта.
  3. Направи план – точки и подточки.
  4. Трябва да се убедиш от един момент нататък да запомняш даден аргумент. Сякаш натискаш копчето запис.
  5. Да искаш да го запомниш, да се мотивираш силно.
  6. Гледай материала и после го повтори, сякаш го виждаш, спомни си визуално как изглеждаха нещата.
  7.  Изкомандвай на мозъка си да запомни материала.
  8. Виж го последен път.

Как да помним по-добре или за паметта и мозъка 2

Запомняне за постоянно.

Разбиране добре на материала, ако трябва с фигури, рисунки,чертежи.
Правим списък записки и често го преглеждаме.

Как да учим за изпити

Трябва да използваме няколко техники:
Бързо разбиране и запомняне.
Мнемоника за дълго свързване и запомняне. Складиране.
Организиране на материала за изпити.

 

Примери

Пример 1: Искаш да учиш нов език.

Кои са важните неща. На първо място – трябва да ти харесва. Да не ти е безразличен.. Да си мотивиран. Да обичаш да го слушаш.

Започни да си записваш основни думи, кратки фрази, глаголи на листчета. Така наречените flashcard. От едната страна чуждите, от другата страна на български. Преглеждай ги всеки ден. По няколко пъти. Свържи ги с образи и изречения. Асоциирай с познати думи на друг език.Запомни цяла картина с определената дума и я свържи.

Например думата гребен. На английски comb. Как да я свържем – комбиниране на зъбци в едно. Представи си картинката с комбинираните зъбци. И запомни comb от комбинирам. Създаваш нова връзка.

 

Пример за науката за запомняне – мнемотехника или мнемоника.

 

Пример 2: Aко ползваш вече някакъв чужд език, да се опитваш да запомниш думи от нов език на принципа на асоциациите с подобни познати думи.

Думата замествам. Знам я на италиански sostituire. Оттам лесно я запомних и на английски – substituite. От същата дума на френски remplacer, също бързо се отива до английския синоним на substituitereplace. От последната дума пък идвам и до синоним на sostituire на италиански – rimpiazzare. Малко анализ. На английски place означава място в едно от значенията, на италиански piazza също. Ето как навързваме думите. Правим много асоциации и връзки в паметта. Обогатяваме речника си и разширява възможностите на мозъка. Езикът ни става по-богат и изразяването по-гъвкаво и красиво.

 

Заключение

На някои места автори говорят за припокриване на паметта и подсъзнанието. Разсъждавайки от опит как се извикват в паметта нещата, му запомнени преди време, не смятам, че е точно така. Когато викаме определени спомени, ние много добре осъзнаваме, че сме ги извикали с нашата дълготрайна памет – или завъртане на старите хард дискове, както фигуративно си го представям аз.
Когато нещо принадлежи на подсъзнанието, то се появява като помощ в необходимия момент, без да сме се опитвали да си го припомним. Даже се учудваме откъде го знаем. То се е наместило там от нашия опит, впечатления, но не съм сигурна дали е само от нашия опит или от съвкупен човешки опит. И не съм сигурна дали само от настоящия ни живот.

Други чести твърдения, в които се съмнявам, са, че за да помним повече, не трябва да товарим мозъка си. Напротив, трябва да го тренираме от деня на своето раждане. По същия начин както тренираме мускулите си. Заедно с тях. Спрат ли тренировките, идва Алцхаймер. И не мисля че рутинни задачки като ненужни и губи време кръстословици, ребуси и подобни са гимнастика за мозъка. Напротив. Ограничение и самозадоволяване са. Истинска работа, носеща ползи, е нужна, за да тренираме мозъка и паметта си.

Ако имаш изпробвани свои успешни техники за запомняне, можеш да ги споделиш тук.

Източник на гиф Gifanimategratis.


Тагове:

Коментари