Новак Джокович – уроци за високи постижения


Една книга, която неочаквано ме завладя. Толкова силна, колкото автора си. Прочетох я три пъти, заслужава си. Достойна да се изучава в училище.

Новак Джокович има какво да ни каже, какво да ни научи

Печелим , за да живеем с това, което правим, но си създаваме живота с това, което даваме-Чърчил

С тази мисъл – мото на книгата, спортистът ни въвежда в своя свят на загуби и победи. За да ни покаже как се става първи…

Историята

На 6 години в загубено селце в планините на Сърбия, вижда по телевизията Сампрас да побеждава на Уимбълдън и решава със съвсем не детска твърдост, че един ден ще бъде на неговото място. Ще вдигне Купата над главата си, ще бъде първи в света на тениса. Без да е играл някога или да е познавал някого играещ този спорт, който в онези години  е непознат в Сърбия .

През следващите тринадесет години посвещава всеки ден от живота си на тази цел. С помощта на най-близките си роднини и приятели.

След упорит труд става един от  10те  най-добри в света. Но целта все още не е достигната. Да стане първи. Необяснима физическа слабост и умора му пречат. Въпреки многочасовите тренировки. Отнема даже и умствената му енергия. Докато се стига до 2010 година, януари, когато претърпява големи загуби в кариерата. И само следващия сезон – 2011година – става най-добрият – 10 титли, 3 турнира на Големия шлем и 43 последователни победни срещи.  Достига до максимални възможности на човешкото тяло. Какво променя ? Единствено храната ! И всичко свързано с отношенията си към нея.

Книга за волята и дисциплината

Малко са достигалите подобни резултати в която и да е област. За да се успее, трябват талант, смелост, определеност, концентрация и капацитет да се преборят всички препятствия.

Не всички на 6 години решават какво искат да правят в живота.

Тук ни говори човек, който е трябвало да премине през много пречки, за да спечели своето място в света на тениса.

Новак-Джокович-уроци-за-високи-постижения-

Говори ни за смяната на начина си на хранене, което променя изцяло живота му. С уговорката, че всяко тяло е различен мотор, различна машина. Не ни дава наставление да ползваме неговата диета. Само представя всичките етапи на своята борба. Наша трябва да е идеята какво можем да променим за добро в храненето и живота си.

Интересни са размислите му за отношенията между тялото и храната. Когато тя е сбъркана, тялото дава различни сигнали. В неговия случай тялото с неочакваните изпадания в слабост е давало сигнали за непоносимостта му към глутен и за различни алергии. И се случва едно от чудните в живота му попадения на точния човек. Доктор нутриционист, който забелязва по телевизията проблемите му по време на тенис мач, се среща с него и променя живота му с уроците за различно отношение към храната. Новак не само сменява продуктите, но започва да се храни по различен начин. Синхронизира храненето с изискванията на тялото, давайки му точно това, което му трябва и точно тогава, когато тялото го иска. Съчетавайки точните храни с техники за овладяване на стреса.

Впечатлителна е логиката на специалното му отношение към храната и съня – двете неща, които служат за енергия и възстановяване на тялото. За него е от абсолютна важност заради напрегнатия спорт 11 месеца в годината.

Тренировки по време на война

От поколението съм, което помни годините на съвремената война в Югославия. Въпреки, че често ходех до Сърбия по онова време, не я усетих, бях далеч.  Сега разказите за живота на детето Ноле (Новак), за тренировките му по време на падащите бомби, ме развълнува доста.

В днешно време е ненермално да летят големите натовски самолети над главите на невинни хора, деца и всяка нощ да разрушават жилищни сгради, болници…страшна е частта от книгата, в която разказва за големите черни птици в нощите над главата си, за бомбите и убежищата . Още е дете, а честите бомбандировки, срутените сгради, беднотията и липсата на храна са неговия бит.

Това се случва в края на 20ти век, когато би трябвало да сме забравили отдавна войните в Европа. В България по онова време не се замисляхме за невинните деца на Белград и Югославия, които през няколко часа е трябвало да слизат в бомбоубежищата и да наблюдават как със сградите се срива и детството им. Запомнят го с глад и немотия – по време на война няма работа за обикновените хора – само за военните , за политиците и за оръжейните заводи…А родителите му имали пицария…

Трябва да кажа, че заедно с нещастията, причинени му от войната, Новак получава и  подаръци от съдбата. В тези години е първият му…

Точно когато решава,че трябва да тренира тенис , в близост откриват тенис училище и треньорката, която го взема под крилото си и играе решаваща роля за развитието му като тенесист и човек, е бившата треньорка на Моника Селеш. Тя учи малкия Джокович на различни места, укрити от бомбите.  За това той казва, че е имал магическо детството. Въпреки затворените години на комунизма, до които се докосва, въпреки войната около него.

Спортните зали били считани от натовските самолети за подходяща цел. Не ставали за тренировки. Играел често без мрежа, на скрити, постоянно сменящи се места, направо на земята, но всеки ден. Съобразявайки се и отгатвайки къде днес няма да бомбардират, защото там са бомбардирали вчера.

Лекции по тенис и живот

С него винаги е тя – треньорката му, дори когато бомба убива сестра й. За да го научи да се съсредоточава, му пуска класическа музика и чете поезия. С него са винаги и разбиращите го родители, без да упражняват натиск. Поддържат го в начинанието му със съзнанието, че затворените години на комунизма свършват. И малкият Новак ще живее в други времена, за които трябва да бъде много добре подготвен интелектуално. Изучава английски, немски и италиански . Чете често поезия с треньорката си, което отваря ума му. Обича да ни казва – отворете си ума. Съзнавайки как преди това комунистическото обществото е възпитавало еднакво и ограничено мислещи същества.

Тези лекции по тенис и  живот едновременно са запомнящи се завинаги.  Част са от силата му.

Пак тогава, във военните години, той научава и друг урок:

Нещастието от бомбардировките е толкова голямо и хората толкова безсилни пред него, че накрая безсилието им става точно тяхната силата и те отказват да се крият. Новак разказва за различни случаи на негови съотечественици, нарисували мишена върху себе си и заставали на мост на Дунав, който бил предпочитан от бомбардировачите. Войната му остава спомен и урок за по-късните дни, когато някое съмнение за невъзможност се опитвало да пробие.

Кликни на изображението, за да го видиш уголемено:

Новак Джокович-с уроци за успех--

Чувството за безсилие е много освобождаващо. Всеки път,когато се чувствам нервен, недоволен, наказван и всеки път, когато усещам, че искам повече, отколкото заслужавам, се сещам за ония години,когато бях дете и какъв беше моя живот тогава.”

„Възстановихме се от войната, но не и от комунистическия манталитет, за който съществуваше само един начин да се мисли и да се живее, даже и да се яде.“

Път нагоре към трофея

Променяйки  отношението към храната по съветите на сръбския нутриционист, Новак става първи в света. Научил е изкуството на дисциплината. Интересно е да се прочете за режима на хранене, за чувствата му към храната и как тя трябва да бъде в синхрон с нуждите на тялото и с тренировките. Разказва как промяната се е отразила на физическото и умственото му състояние. Отваря ума му, увеличава концентрацията му и трансформира тяло му. Достига до над 5 часа игра на Аустралия Опън. От предишната слабост и отпадания няма и следа. Сбъдва всичките си детски мечти.

Относно начините на хранене мисля, че книгата е написана много по-професионално от много специализирани такива. Защото е от човек с продължителен опит и наблюдение над собственото тяло. Което е много ценно.

Същото важи и за начините за спортна подготовка, загряване, същински тренировки.

Както и за умствените упражнения за повишаване на концентрацията по време на състезания, за намаляване на стреса, за премахване на негативността на мислите си.

„Онова, което научих в моите пътувания и обучения е, че от всяка култура могат да се извлекат най-добрите идеи и да се приложат към живота ни“.

Секретното оръжие – приятелството

 

Още една хубава глава от книгата. Разказва, че наистина парите му позволяват да живее без дребните всекидневни грижи, но не са му попречили да има от години все същите хора около себе си и да поддържа дълбоко приятелство с тях – треньори,физиотерапевти

Един ден физиотерапевтът му казва, че от две години е спечелил много купи, награди, но най-голямата му победа е, че е останал непроменен.

„Наистина са важни семейството, забавлението, радостта, щастието и любовта. Любовта. Най-важната стойност за мен. Винаги я търся и никога не я смятам за даденост, защото животът може да се обърне в един миг“

Любовта е с най-голяма стойност за мен.

Учи ни на сръбската пословица “Ако нищо не те боли, сложи си камъче в обувката и ходи. “ За да не забравяш никога трудностите на другите.

Обикновен с хората, достъпен, но казва, че никога не забравя как е тръгнал от нулата, в една страна, разрушена от войната, израстнал в ограниченията, ембаргото, без пари и място за тренировки и е станал номер едно в света. И никой не може да му каже-Невъзможно е!

Изкуството на дисциплината

Какво трябва да се направи, за да станеш номер едно в света ?

‘’Да се задържи концентрацията може да бъде много трудно. Всички трябва да управляваме стреса, нервите гнева…но запомнете, контролът който упражнявате над себе си, за да победите тези чувства, може да определи качеството на вашия живот.’’

Има много интересни неща, за обичащите да спортуват: начини за леко загряване, статичен и динамичен стречинг. Целта е да достигне гъвкавост на тялото преди сериозните тренировки и срещи. Наистина страници, които си заслужава да се прочетат – професионални съвети за добра физическа и умствена форма от първо лице.

Новак-Джокович-се-шегува-

„За това тренирам постоянно, за да бъда подготвен за всяко нещо, което ще ми се случи на тенис корта. Тренировката превръща възможностите във вероятности. Колкото повече се упражняваш, толкова повече сценарии се познават и по-малко изненади има.’’

Заключение

“Не е енергията, нито умът, нито силата са ме направили номер едно. Беше подготовката. Тренировката.’’

“Променяйте нещата и се забавлявайте да ги променяте. Но не оставяйте промяната да е вашата истинска цел. Считайте я път към по високи и по-важни върхове. Бъдете готови. ‘’ 

„I don’t mind you calling me Croat…Serbs and Croats, it’s almost the same.“ – „Нямам нищо против да ме наричат хърватин … сърби или хървати, това е почти същото.“

Много от сънародници му казват, че е най-голямата сръбска личност на всички времена. Мнение, достатъчно силно. Да не забравяме, че от онези земи  произхождат Никола Тесла и носителят на премия Нобел за литература Иво Андрич.

Източник на двете снимки във втората графика: на тази с купата  Zlatko Babic , на тази с тенис ракетата  – Yann Caradec


Тагове:

Коментари

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.