Собствеността е съпротива и свобода

  •  

Собствеността е съпротива и свобода-

В една много важна публикация Пол Джарвис споделя начин как да се противопоставим на това, което корпорациите и правителствата искат или не искат да правим. Как се отнасяхме към собствеността преди тридесет години… Сега я заменяме постоянно с абонаменти или с желание за притежание на незначими вещи. Собствеността е съпротива и свобода.

Ownership is resistance. Собствеността е съпротива. – Paul Jarvis

Споделената икономика и стартиращите с рисков капитал предприятия правят притежаването на нещо да изглежда по-трудно и по-малко привлекателно.

Замяната на собственост с абонаменти

Замисляш ли се как в последните години толкова много софтуери минаха от еднократна продажба на месечни абонаменти. Разликата каква е в своята същност – при продажбата ти ставаш собственик на програмата, при абонамента – не.

Писателят и крипто-нердът Ричард Бенсберг  –Richard Bensberg твърди:

Ако плащате за всичко месечно… не притежавате нищо.

Как работеше собствеността преди 30 или повече години. Ако си купувахме нещо, то беше наше и можехме да правим каквото си искаме с него – да го персонализираме, да го променим. Хората се чувстваха по-силни, защото притежаваха. Собствеността дава възможност за съпротива и свобода. Сега постепенно се отдалечаваме от собствеността. Собствеността на автомобила се заменя с акции или лизинг. Трудът се замества от изпълнители без права или здравно покритие. Стремят се по всякакъв начин да ни убедят, че собствеността на жилища не е добро нещо – с увеличаване на данъци и месечно заплащане на големи сметки за услуги в жилището си, дори когато не ги ползваш. Модемите за нашата интернет връзка не са наши. Напредна постановката със задължителния абонамент за тях в продължение на няколко години.


Не-собственост върху мястото за публикуване

За да публикуваме онлайн, се предлага настойчиво замяната на ползването на наши сървъри и платформени пространства със заемане на пространство във Facebook или Twitter. Защото дори да плащаш само за година своето хостинг пространство за публикации, както правят много от нас блогерите и собственици на сайтове във WordPress.org и подобни платформи, то е твое и можеш да го организираш както искаш и да печелиш чрез него. Но когато публикуваш във Facebook и на други социални мрежи, както и на някои „безплатни“ платформи, като WordPress.com, ти вече не си свободен да си организираш статиите както искаш, рекламите и начините за печалба.

Не-собственост върху важни битови придобивки

Да погледнем цените на предпочитаните ни едри покупки – колите и жилищата. Цената за притежаването им бързо се увеличава с темп, далеч по-висок от инфлацията. Това практически лишава повечето хора от пълна собственост на тези „артикули“.

Когато не сме собственици, нямаме суверенитет.

Това означава, че нашите свободи се държат като заложници от онези, от които вземаме назаем.

Дори ако новата кола е вече наша собственост, но много операции са автоматизирани и без възможност за човешка намеса – това пак е ограничение на действията, които можем да направим с автомобил си, в името на безопасността, разбира се. Само въпрос на време е колите да бъдат контрилируеми не от нас (например, не мога да си затворя сама прозореца на колата, ако тя не е разрешила 😆 ). А тези, които напълно ние контролираме, да станат недостъпни, защото не са „безопасни“.

Не-собственост върху личните данни и технологии

Но да поговорим за собствеността на нашите лични данни и как се събират, разпространяват, споделят и препродават. Колко от нас могат да кажат, че притежават личните си данни, само те?

Slack софтуерът например, реши да премахне достъпа на хората от „неприятeлски“ държави, за да спази нечии санкции.

Опитай се да премахнеш някои апликации, с които ти е продаденo твоeто Android или Apple мобилно устройство. Ти го купуваш, но не и приложенията на него. Те са чужда собственост и не можеш да се разпореждаш с тях. Т.е. устройството ти принадлежи частично, а не изцяло.

Липсата на собственост означава, че правителствата и огромните компании могат да ни кажат какво можем и какво не можем.

Бъдеще без съпротива и свобода, както в „Кръгът“ на Дейв Егърс

Тези размисли може да ти напомнят дистопичния (антиутопичен) научно-фантастичен роман „Кръгът“ на Дейв Егърс. Темата на романа, който наподобява в дълбочина „1984“ на Джордж Оруел е тотална зависимост от социалните медии в ущърб на неприкосновеността на личния живот. Технологичните иновации на престижната фирма Circle дават свободен достъп на всеки човек не само до чувствителните данни на цялото световно население, но и до това, което се случва на хората в реално време, благодарение на минимална по размер камера.
На върха на кръга има трима мъдреци, които наблюдават действията на всеки служител, както вътре, така и извън компанията, което те наричат ​​“общност“.

Но в истинският живот се случва точно това в момента, и ние го приемаме, защото не-притежаването е по-лесно, по-евтино или по-удобно. Използването на онлайн платформата на някоя известна фирма е очевидно добро нещо, защото смятаме, че те ще направят това, което е в наш най-голям интерес, защото те познават по-добре нашите нужди…

Постепенно умира първоначалната идея за интернет като напълно разпределена мрежа. Тя се замества от това, което Харвардското бизнес училище нарича „капитализъм на наблюдението“, където съществена част от печалба на големите компании като Amazon, Facebook, Apple, Google и много други се формира на базата на нашите данни.

Не-собственост върху храната

Да се обърнем към по-различен сектор, който за много от нас е по-отдалечен.
Отглеждане на собствена храна и изграждането / поддръжката на собствените ни къщи се премахва заради липсата на собственост в живота ни. Дори със задоволство се лишихме от някои неща. Срещам хора, които притежават плодородни градини, но се отказват да отглеждат продукция там, защото им харесва зависимостта от супермаркета.

Не-собственост върху измерителните уреди у дома

Нашата зависимост от големите енергийни компании е също, защото сме приели, че не сме собственици на измерителни уреди и инсталации, които се намират в нашите къщи.

Не-собственост върху нашите пари

А какво да кажем за банките. Дори да вложим парите си там, нашите собствени пари, те вече не са наши. Защото банката диктува условията, кога можем да имаме достъп до тях, кога можем да си вземем от тях, колко и по какъв начин. И макар, че нашите пари й служат, ние плащаме за услугата, която й даваме, за възможността да печели с нашите пари.
И можем да забележим, че право пропорционално с въвеждане на технологиите в банките, се увеличава и времето, което ние губим при досега си до тях. И това не е случайно. Това идва да ни покаже, кой е господарят, кой е собственикът.

Сегашната парадигма на бизнеса е да се премахне собствеността и достъп до собственост и ние го оставяме да се случи. Отказваме се от суверенитета и контрола с лекота.

Собствеността е съпротива – ето защо онези, които надзирават системата, стратегически се опитват да премахнат всичко, което можем да притежаваме.

Стъпки към съпротива и свобода

Дори ако се възползваме от малкото възможности за притежание, за собственост, можем да създадем разлика и следователно да постигнем късчета свобода към нашия живот.

Ето стъпките (по Paul Jarvis):

  • Mожем да хостваме нашето съдържание и да не го публикуваме на платформи, на които не сме закупили пространство. Да си задаваме въпроса: Мога ли да притежавам съдържанието на платформата, която използвам? Мога ли изцяло да експортирам съдържанието си от тази платформа и да го използвам другаде? Мога ли да шифровам данните си, така че платформата и нейните служители да не могат да виждат лични данни или информация? Тази платформа притежава ли твърде много власт над гражданите или правителствата?
  • Можем да използваме неща като RSS, пощенски списъци и подкасти, за да разпространяваме идеи по децентрализиран начин.
  • Можем да подкрепяме децентрализацията на интернет, като използваме независим софтуер и не разчитаме на изцяло на огромните технологични гиганти.
  • Когато е необходимо, можем да използваме криптиран софтуер, фокусиран върху неприкосновеността на личния живот, който не може да се използва срещу нас, защото компанията не може да чете или продава данните, които сме съхранили.
  • Можем да отглеждаме собствена храна, за да купуваме по-малко неща, които могат да бъдат модифицирани.
  • Можем да се научим да кодираме, да се учим да изграждаме и да се научим да поддържаме нашите собствени инструменти. Креативността създава собственост и свобода.

Заключение

Има един пасаж в „The Circle“, където главната героиня, Мей, гребе в мъгливия залив на Сан Франциско, за да избегне потисническото наблюдение от „Платформата“. По този начин, като временно се отдръпва от нея, тя постига – дори за кратък момент – съпротива и свобода.

Смисълът от написаното дотук за нас е, че трябва да обмислим последиците от чуждата собственост на нещата, с които си служим. Понякога си заслужава, но често сме поставени в неблагоприятно положение, без да имаме свободата да променим нещо.


  •  

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.