Предложения как да четеш повече; права на читателя (Д.Пенак)

Днес говорим за четене, тъй като това е една от любимите ми теми. Също защото темата за книгите често се появява в разговорите на хората, които обичат да четат. През годината чета много повече от 20 книги, може би 40-50 и повече. За теб, който се интересуваш как да намериш време за четене и как се успява, ще дам някои предложения как да четеш повече.

Човек строи къщи, защото е жив, но пише книги, защото знае, че е смъртен. Живее на групи, защото е общителен, но чете, защото знае, че е сам.
– Даниел Пенак

Предложения как да четеш повече

Съдържание

Предложения как да четеш повече
„Правата на читателя“ на Даниел Пенак
Неотменимите права на читателя в „Правата на читателя“ на Даниел Пенак
Разсейването като враг на четенето
Заключение

Един от основните проблеми на желаещите да четат, е как да намерят време.

Ето няколко предложения, които да ти помогнат да четеш повече:

Поставяне на цел за четене

Моето предложение в този случай е, да започнеш да обособяваш малко дневно пространство, посветено на четене. Дори само 15 минути всеки ден са вече почти 2 часа четене на седмица. Това е необходимото време за четене на поне 20 книги годишно. Някои смятат, че е полезно да планираш тези 15 минути в дневника си, но това зависи много от отделния човек и неговите ангажименти и дневен режим; така че експериментирай и след това реши как да се позиционираш.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Ако си от онези, които казват „Нямам дори 15 минути на ден, за да посветя на четене“, тогава трябва да ти кажа някои неща: това означава, че нещо куца и е добре да разгледаш въпроса от друга гледна точка. Дори много заети личности и президенти намират време за четене. (Тогава може би ще се окаже, че прекарваш 3 часа в прехвърляне на социалните медии, но това е друг въпрос).

Като цяло вярвам, че трябва да се намери време, точно както намираш време за сън, хранене, за прекарване с партньора си. В най-добрия случай може да бъде създадено, като се възползваш от престоя и паузите. Носи винаги книга със себе си за минутите на спирката, в трамвая или влака, когато сте на опашка, когато чакаш следващата си среща. Дори ако е само, за да прочетеш страница или две. В този случай от полза са дигиталните книги, които можеш да качиш в смартфона си.

Друг модел: планирай време в деня си, посветено само на четене. Например, можеш да резервираш по 15 минути сутрин и вечер само за четене.

Избор на книги

Някои хора намират повече време за четене, ако книгите са особено кратки, под 100-150 страници, защото могат да ги завършат бързо и да започнат следващата. Това осигурява стимул и удовлетворение. Тук също е необходимо да опиташ коя стратегия е най-добра за теб, за да задействаш машината за четене.

Можеш да започнеш от тези тематики, които са ти най-интересни и завладяващи. След това да смениш с някоя полезна за развитието ти или за професионалната ти дейност книга.

Когато имам нужда от релаксиране, често се обръщам към книгите на Агата Кристи, Реймънд Чандлър, Чейс. Ако се четат внимателно, от тях могат да се получат много интересни знания за психологията на отделни хора или цели нации, както и исторически поглед от друга гледна точка.

Слушане на аудио книги

Друг много ефективен и недостатъчно използван начин за оптимизиране на времето, е този в света на аудио книгите. Позволява ти да се възползваш максимално от наличното време, като продължаваш да съхраняваш данни и знания.

Има различни платформи за аудио книги. Можеш дори да си качиш на устройство MP3 и да ги слушаш, вървейки на улицата или просто разхождайки се.

На мен не ми допадат много, защото обичам да размишлявам, докато редовете с написаното текат пред очите ми, а и често си вземам бележки. При четене лесно мога да се върна назад, ако не съм разбрала определен смисъл.

Постоянство и приемственост

Любителите на книги повдигат и проблема за постоянството и приемствеността. Често се случва да не довършваме книгите или да зарязваме четенето със седмици. Отчасти тази трудност е в продължение на предишния проблем (за намиране на време) и се надявам указанията, които дадох по-горе, да ти помогнат.

Освен това бих добавила факта, че проблемът с недовършването на книга не е толкова сериозен. Довършването на книга не винаги е задължително, според мен, дори понякога е контрапродуктивно. Ако не можеш да завършиш книга, остави я настрана, може би ще я вземеш по-късно. Ако наистина трябва да я прочетеш, тогава е добра техниката за минимизиране на промяната. Раздели книгата на малки порции.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Четене на повече книги едновременно

Това можем спокойно да го запишем в правата на читателя по-долу. Разбира се, че в много случаи е даже препоръчително да се четат различни книги по едно и също време. Това засилва интереса към четенето и увеличава възможността за прочитане на повече книги.

Опитай да четеш различни жанрове и автори, за да не се установиш в една и съща типична формула. Разнообразието ще те държи мотивиран и заинтересуван.

Обсъждане на книги

Обсъждай прочетеното с други любители на книгите. Провеждай дискусии и споделяй впечатленията си за книгите, които четеш, с приятели, семейството или онлайн общности. Това ще ти помогне по-добре да осмислиш и запомниш прочетеното. Заедно с това ще почувстваш нуждата от още повече прочетени романи, документални и професионални книги, за да имаш още повече познания за този вид разговори.

Виж още: 5 страхотни причини да четеш книги и стратегии за повече четене

„Правата на читателя“ на Даниел Пенак

Daniel Pennac, в книгата си „Правата на читателя“ използва опита си като учител, за да разсъждава върху важността на четенето, дейност, която вече не изглежда на мода сред младите хора.

За автора четенето е безкрайно удоволствие, следователно не може да бъде наложено: глаголът “Да чета”, казва Пенак, не може да носи повелително наклонение. Така че единственият начин да се събуди любовта към четенето, най-сигурният от всички, който винаги се забравя, е да се генерира у младите хора желание да учат.

Книгата е неизчерпаем източник на размисли за времето, което посвещаваме на книгите и за четенето, разбирано като удоволствие и право, а не като ограничение и училищно задължение. Pennac описва някои поведения на деца, юноши и учители, анализира ги, за да покаже как училищното образование, но също и семейното образование, могат да поведат начина ни на взаимодействие с книгите и тяхното съдържание и ни предлага решения за подобряване на нашето четене. В заключителната част на книгата има интересен декалог на неотменимите права на читателя, който по същество установява правото на установяване на връзка с книгите, основана на свободата… включително тази на нечетенето.

Неотменимите права на читателя в „Правата на читателя“ на Даниел Пенак

И ето ги правата на читателите, които Пенак описва на последните страници на книгата си:

Правото да не се чете
“Заобиколени сме от голям брой абсолютно уважавани хора, понякога висшисти, понякога „изтъкнати“ – някои собственици на красиви библиотеки – които не четат или четат толкова малко, че никога не би ни хрумнало да им подарим книга.”
“Това е огромна тъга, самота в самотата да бъдеш изключен от книгите. Дори от тези, без които можете.”
Но не означава, че тези хора не са сред посещаваните, че не са четени техните мнения и че не им се вярва…Много от тях дори се цитират с голям респект…
Право на пропускане на страници
Това означава да притежаваш възможността да решаваш кое е важно за теб и кое – не. Ако прескачаш и важното, означава че не успяваш да се концентрираш или че книгата е погрешно избрана.
Правото да не довършиш книга
Има хиляди причини да изоставим една книга преди края: усещането, че вече сме я чели; не ни завладява; пълното ни несъгласие с тезите на автора; лош стил или липса на стил. Да я зарежеш ли тая книга? Разбира се.
Правото на препрочитане
“Да препрочитаме това, което първо сме отхвърлили, да препрочитаме, без да прескачаме пасажи, да препрочитаме от друг ъгъл, да препрочитаме, за да проверим, да… ние си даваме всички тези права. Но преди всичко препрочитаме безпричинно, заради удоволствието от повторението, радостта от новата среща, изпитанието на интимността.“
Правото да четеш всичко
“Едно от най-големите удоволствия за „педагога“ е това – при условие, че всички четения са дадени – да види ученик да затръшва вратата на фабриката за бестселъри и да се качва да подиша глътка въздух от своя приятел Балзак.”
Правото на боваризъм (текстуално заразна болест)
След успеха на книгата на Флобер терминът „боваризъм“ се превръща в прилагателно за хора с тези особени характеристики. Днес терминът се използва за обозначаване на екзистенциалното безпокойство, причинено от пропастта между реалните условия на живот и стремежите на човека. В психологията означава тенденцията да се изгради фиктивна личност и да се играе роля, която не отговаря на социалното състояние.
Правото да четеш навсякъде
Чудесно право! Да четеш в трамвая, във влака, пред кабинета на зъболекаря, на чашка кафе в кафенето, на чашка кафе на балкона, в парка.
Правото на попрочитане оттук и оттам
Това е свободата, която си позволяваме да вземем произволна книга, да я отворим на място, което ни харесва и да се потопим в нея за миг, именно защото имаме на разположение за нея само този момент.
Правото на четене на глас
Има хора, на които им харесва да четат на глас и други, на които им харесва да слушат някои да им чете. И всички имат право.
Правото на мълчание
“Човек строи къщи, защото е жив, но пише книги, защото знае, че е смъртен. Живее на групи, защото е общителен, но чете, защото знае, че е сам. Четенето за него е компания, която не заема мястото на никоя друга, но която никоя друга не може да замени. То не му предлага никакво окончателно обяснение за съдбата му, а изплита гъста мрежа от съучастие между живота и него…Така че причините ни да четем са толкова странни, колкото и причините ни да живеем. И никой не е упълномощен да ни държи сметка за тази интимност.“

Разсейването като враг на четенето

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Разсейването е враг на четенето! Аз лично предлагам първо да оставиш мобилния телефон в друга стая и второ да подчертаваш книгата, може би да поставяш звездички в полетата, когато намериш нещо, което ти харесва, защото това ти помага да се съсредоточиш върху текста.

Една последна точка, която искам да засегна, е мотивацията за четене. Това е решаващ аспект. Концепцията обаче е, че първото нещо, което човек трябва да направи, е да си изясни защо чете. Дали за да се забавлява, за да научи повече по дадена тема или защото изпитва нужда. Всеки има своя собствена мотивация, която трябва да бъде открита с времето. След като това е на фокус, колкото по-бързо намериш отговор на въпроса „защо искам да чета“, толкова по-скоро ще получиш допълнителен тласък за приближаване към четене.

Заключение

Тъй като се прехвърлих на книгата на Пенак, ще завърша с два цитата от нея:

Всяко четене е акт на съпротива. На съпротива срещу какво? Срещу всички непредвидени обстоятелства. Всички:
социални,
професионални,
психологически,
емоционални,
климатични,
семейни,
битови,
общителни,
патологични,
парични,
идеологически,
културни
или нарцистични.

Добре извършваното четене спасява от всичко, включително и от самия себе си. И преди всичко четем срещу смъртта.
– Даниел Пенак

Това, което сме прочели и е най-красиво, почти винаги дължим на близък човек.
И именно на любимия човек ще го споменем веднага…
Да обичаме в крайна сметка означава да направим подарък от предпочитанията си на тези, които предпочитаме…
– Даниел Пенак

Препоръчани ресурси:

Предложения как да четеш повече. Неотменимите права на читателя според Даниел Пенак