Представи си, че запомняш всичко, което ти е нужно

Добре, нека бъдем честни: Кой от нас не е мечтал за супер памет? Представи си, че запомняш всичко, което ти е нужно. Помниш къде си оставил ключовете си, годишнината от сватбата, рождени дни, името на стар колега; лесно учиш нов език и т.н.

Звучи като велико пожелание, нали? Но ще ти кажа, че мозъкът ти наистина е изключително силен по отношение на запомняне. Просто чака да се научиш да го използваш пълноценно.

Ще те науча на някои полезни трикове, които ще ти помогнат да запомняш по-добре.

Как да превърнеш мозъка си в истински дворец на паметта? Да запомняш всичко, което ще ти потрябва и да го използваш, когато ти е необходимо. Продължи да четеш и ще разбереш.

Публикацията е обновена на 17.10.2024.

За кого не е тази публикация

За мързеливите.

За безразличните, които не се интересуват от нищо и живеят ден за ден.

За онези, които се интересуват само от клюки за съседите, за колегите, за т.нар. „звезди“. Защо? Защото те вече са се научили да запълват мисловната дейност и паметта си с тази информация и са съсредоточени в нея. Безмислено е, докато са настроени на тая вълна, да се опитват да разширяват възможностите на паметта в друга посока.

Не е за хората, които не работят върху своя фокус и концентрация. Запомняне без концентрация не става.

Не е и за хората които се алкохолизират, поне докато не решат да са много по-умерени. Алкохолът в големи количества или редовно поет, е враг на паметта, а и на всичко.

За кого е написаното в следващите редове

За тези, които искат да усъвършенстват себе си.

За тези, които работят всеки ден върху себе си.

За тези, които искат да са винаги включени в динамичните промени на живота.

За тези, които искат да забавят остаряването на мисловната си дейност.

Виж още: Намиране на мотивацията за работа: 7 научни изследвания обясняват как

Моите наблюдения и обяснения за това как действа човешката памет

​Поради типа образование, което имам, съм добре запозната с устройството и принципа на действие на компютъра. От много години изучавам, наблюдавам и анализирам как действа паметта. Налагало ми се е често да се справям с много и разнообразна информация, която после паметта услужливо да ми поднася в момента, когато ми е необходима.

Какво научих след дълги години опит. Установих три основни правила:

​1. Не се помни нещо, което не си поискал да запомниш.

2. Човешкият мозък работи като компютър с временна оперативна памет и с архивирана памет, подобно на паметта на харддисковете.

3. За по-голяма продуктивност и лесно запомняне е необходимо умело използване на автоматизми, за да се успява да се работи в един умерен мултитаскинг.

​1. Не се помни нещо, което не си поискал да запомниш

Основното правило или проблемът на запомнянето. Ако човек не е заинтересуван от нещо, ако му е скучно, не го разбира, не може да проникне в същността му, не е съсредоточен и не внимава, трудно ще го запомни. Смятам, че всеки може да има отлична памет, ако прониква в нещата, които иска да запомни, а не се плъзга само по повърхността им. Същността е съсредоточаването. А това се случва, когато ти е интересно или си мотивиран. Без концентриране няма запомняне и учене.

Как да ни стане нещо интересно, ако ни е скучно ? Добър въпрос. Ами, измисли си интересна част вътре в скучното. Потърси нещо, което ти е приятно и интересно. Например физиката ти е скучна. Прочети за някой интересен опит или за създаване на елементарен механизъм. Възложи си задачка да прочетеш повече за него.

​Докато се мъчиш да научиш нещо, да го разбереш и запомниш, остави настрана телефони, цигари, телевизор, музика… Някой ще възрази, че успява и на телевизор.

Мозъкът има своя логика и дейност, част от него търси забава и отвличане от сериозна дейност.

Виж още: Какво е функционална неграмотност?

2. Човешкият мозък работи като компютъра

Да, човешкият мозък е устроен като компютъра. Или по-точно обратното. Има си RAM. т.е. Оперативна памет – памет която използва за действията в момента. Какво трябва да извърши днес, в близките дни. Какво е правил вчера, къде си е оставил нещата, какво трябва да пазарува, какви задачи му е поставил началникът. Също така всички поредици от рутинни работи, необходими му да извършва дейността си.

Човешкият мозък има и своите хард дискове. При някои са малко, един на брой. При други са повече. В тях е складиран опит. Там са спомените. Някои от тях са трудно достъпни. Трябва човек да се порови в хард дискове си. Но като открие точния, всичко просто изплува на екрана. Качва се в Оперативната памет, готово за обработка. Кое е моторът на този компютър? Мотивацията, интересът, вдъхновението.

За алгоритмите в дейността на мозъка

Пред теб е задача, която ти изглежда сложна. Ако не си се научил да я разбиваш на отделни стъпки, наистина ще се затрудниш. Но ако се научиш да виждаш отделните действия в тяхната последователност и имаш основната цел на хоризонта, нещата не са толкова трудни.

Започни да мислиш върху изпълнението на първата точка, за момента отлагайки основната цел, но оставайки в нейната посока. Става лесно. После втората точка и т.н. Всяка следваща задача, на основата на предишната, вече не е толкова досадна.

3. За по-голяма продуктивност и лесно запомняне използваме автоматизми за мултитаскинг

Спомняш ли си ония опити на Павлов с кучето и условния рефлекс? Видях,че сега го наричат класическо кондициониране. Всъщност групата от рефлекси при живите същества (а рефлексите са действия), възникнали след определено условие, са вид автоматизми, които тези условия са задействали.

Имах доста възможност и да наблюдавам моите животни, как си създаваха условен рефлекс, повтаряйки с точност определен порядък от действия. Запитвали ли сме защо животните имат толкова бързи реакции ? Според мен, защото използват поредица от условни рефлекси: ако–>то

Важното е рутинни и маловажни всекидневни дейности да се извършват винаги по един и същи начин. Например оправянето на леглото, ходенето до работата – откриваш най-предпочитания път, часа в който трябва да почнеш да се приготвяш; и повтаряйки го всеки ден, идва момент, когато действието става атоматизирано и не мислиш за него.

Това не означава,че ставаш робот. Условният рефлекс може да се промени лесно. Както и да се унищожи или да се създаде нов.

Как работи паметта?

Мозъкът обработва информацията на няколко етапа:

1. Кодирането е процес на възприемане и преобразуване на информация във форма, подходяща за съхранение. Това може да бъде визуална, слухова или друга сензорна информация.
Това е първият етап от запаметяването. Когато получим нова информация, мозъкът ни я преобразува във форма, която може да бъде съхранена. Този процес е подобен на превода на информация на „езика на мозъка“. Например, когато четеш телефонен номер, мозъкът ти може да го преобразува във визуално изображение на числа или в аудио модел.

2. Съхранението е процес на съхраняване на информация в краткосрочна или дългосрочна памет. ​ Веднъж кодирана, информацията се съхранява в мозъка. Има няколко вида памет:

Сензорна памет: съхранява информация от сетивата за много кратко време (части от секундата).

Краткосрочна памет: запазва информация от няколко секунди до няколко минути. ​Помага за решаване на ежедневни проблеми, но има ограничен обем.

Дългосрочна памет: Може да съхранява информация за неопределено време. Това е мястото, където се съхраняват нашите знания, опит и умения.

За да подобриш сензорната и още по-важно – краткосрочната памет, е необходимо да упражняваш и да прилагаш съсредоточаване и фокус.

За да подобриш дългосрочната памет, е необходимо да я поддържаш с редовни тренировки, формиращи стабилни невронни връзки.

3. Извличането е способността за извикване или извличане на съхранена информация, когато е необходимо. ​То може да бъде доброволно (когато целенасочено си спомняме нещо) или неволно (когато спомените възникват сами).

Тези етапи са тясно свързани един с друг и неуспехите на всеки етап могат да доведат до забравяне или затруднено запомняне. За да подобриш паметта си, е важно да работиш ефективно с всеки от тези процеси.

Стратегии за по-добра памет, да запомняш всичко, което ти е нужно

Има много методи, които ще ти помогнат да запомняш по-добре и да използваш паметта си ефективно в ежедневието.

1. Съсредоточи се върху едно нещо

Когато се опитваш да запомниш нещо ново, изключително важно е да отделиш цялото си внимание на процеса. Многозадачността може да попречи на запаметяването, тъй като мозъкът няма време да обработва информацията ефективно. Фокусирането върху една задача ти помага да я разбереш по-добре.

2. Асоциации и визуализация

Нашите мозъци са по-добри в запомнянето на информация, която е свързана с нещо познато или интересно. Свържи новата информация с вече известни факти, като използваш асоциацииите – „залепи““ новите неща“ към ярки образи или емоции. Визуализацията помага да се „изобрази“ информацията в мозъка, което я прави по-запомняща се.

​3. Разделяне на информацията на блокове

Ако трябва да запомниш голямо количество информация, раздели я на малки части. Това ще улесни запаметяването и ще намали вероятността от претоварване на мозъка. Пример за такава техника е методът на ‘разкъсване’ – групиране на данни в семантични блокове. Точно този метод е много полезен при учене за изпити.

​ 4. Редовно повторение

Повторението е ключов метод за удебеляване и укрепване на невронните връзки и прехвърляне на информация от краткосрочната към дългосрочната памет. Редовното повторение помага за консолидиране на знанията и подобряване на тяхната достъпност по време на извличане. ​

Методът на интервално повторение се основава на кривата на забравяне на Херман Ебингхаус. Идеята е информацията да се повтаря на нарастващи интервали. Например: след 1 ден, след това след 3 дни, след седмица, след месец.

5. Мнемонични техники за подобряване на паметта

Мнемониката е набор от техники и методи, които улесняват запомнянето на информация. Ето някои ефективни мнемонични техники:

1. Съкращения и акроними. Създаваме думи от първите букви на информацията, която трябва да запомим.

2. Рими и съзвучия. Измисляме римувани фрази.

3. Метод „Локус“ (дворец на паметта). Свързваме информацията с познати места във въображаем маршрут. Мислено поставяме предмети в стаите на дома си или по познат път.

4. Метод на ключовите думи или на асоциациите. За да запомним чужди думи, свързваме звученето им с подобни думи в родния си език. Създаваме ярък образ, който свързва значението на думата и нейния звук.

Принципът тук е да свържеш новата информация с вече известни факти или изображения. Колкото по-необичайна и ярка е асоциацията, толкова по-добро е запомнянето.

Например искаш да запомниш думата гребен на английски – comb. Как да я свържеш – комбиниране на зъбци в едно. Представи си картинката с комбинираните зъбци. И запомни comb от комбинирам. Създаваш нова връзка.

5. Разделяне на части. Групираме информацията в лесни за запомняне части. Пример: телефонният номер 1234567890 може да бъде разделен на части 123-456-78-90.

6. Визуализация. Създаваме ярки, подробни мисловни образи за информацията, която запомняме.

6. Четене на глас

Когато изговаряме информация на глас, се активират различни области на мозъка, което подобрява паметта. Четенето на глас помага за създаването на допълнителни асоциации чрез активиране на слуховата памет.

Виж още: Предложения как да четеш повече. Неотменимите права на читателя според Даниел Пенак

7. Здравословен сън

По време на сън мозъкът активно обработва и консолидира нови знания. Изследванията показват, че адекватният сън (7-9 часа) е от решаващо значение за консолидирането на паметта. Липсата на сън може да наруши способността ти да запомняш и усвояваш информация.

Спомням си, че като ученичка учех или преповтарях вечер преди лягане стихотворенията, които трябваше да знам наизуст за следващия ден. На сутринта вече ги знаех отлично.

8. Физическа активност

Редовните упражнения стимулират кръвообращението в мозъка, което подобрява неговата функция. Изследванията показват, че физическата активност подобрява когнитивната функция и разширява хипокампуса, областта на мозъка, отговорна за паметта.

9. Правилно хранене

Диета, богата на антиоксиданти, омега-3 мастни киселини и витамини, помага за поддържане здравето на мозъка. Храни като ядки, риба, горски плодове и зеленчуци помагат за подобряване на паметта и концентрацията.

10. Медитация и внимание

Медитацията помага за подобряване на фокуса и намаляване на нивата на стрес, което може да повлияе негативно на паметта. Практиките за внимание учат да се фокусираме върху настоящия момент, което подобрява както процеса на запаметяване, така и способността за извикване на информация в бъдеще.

Заключение

Паметта е активен процес, който може да бъде подобрен чрез съзнателни усилия и тренировки. Използвайки стратегиите, описани по-горе, можеш не само да подобриш запаметяването си, но и да поддържаш мозъка си в добра форма през целия си живот, за да запомняш всичко, което ти е нужно. Не забравяй, че вниманието, повторението и здравословният начин на живот играят важна роля за поддържането и подобряването на паметта, а мозъкът е в състояние да се адаптира и расте чрез невропластичност.