Как да преминем през криза като Covid-19 пандемията и да запaзим спокойствие

Да приемем това, което не можем да променим, е от жизненоважно значение. В противен случаи не можем да продължим напред и да преминем през криза като Covid-19 пандемията възможно най-спокойно.

Приемане на случващото се

Повечето пъти, когато споделям тази дума, хората недоумяват:

Искам си живота, искам да го контролирам и да променям това, което не харесвам, а ти говориш за приемане?.

Това се случва, защото значението на думата „приемам“ не е само:

Посрещам гости на празник. Съгласявам се с нещо.

Всъщност в другия си смисъл терминът приемам включва в себе си склонност към действие. Ето защо това няма нищо общо с концепцията за отказ от реагиране, примиряване или приемане с удоволствие.

Защото, когато решиш да приемеш едно досадно състояние, си осъзнал, че борбата срещу нещо, което няма решение, означава загуба на ценно време. И приемането ще те постави в позиция да погледнеш от различна гледна точка и да видиш кои са алтернативите.

Да приемем фактите, не означава да не реагираме, да се оставим на съдбата. Означава да имаме ясно осъзнаване на действителността в момента и да планираме възможно най-бързо най-доброто възползване от положението, без да губим време в съжаления, хленчене, ярост.

Какво положително в настоящата ситуация на пандемия и икономическа криза можем да открием за себе си?

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

В тази ситуация излизат на проверка личните и бизнес настройки. Кризата с опасността от заразяване и икономическата кризисна обстановка засилват нашите скрити качества. При криза става ясно с кого се чувстваш комфортно, кой наистина умее да се справя с проблеми и има капитал в главата си и кой е играл само роли на приятел или на умен.

Човекът е колективно същество. Когато възникне предизвикателство, разбираме много по-ясно, колко е важно да се реагира заедно. При предизвикателства се рабира кой може да помогне физически, с дела и кой с думи. Има думи със стойността на злато и има думи и изявления, които в тежките ситуации носят смърт.

Когато обстоятелствата спират и променят обичайния поток на живота, креативът, който е спал по-рано, се включва. Тези, които са загубили умението да разсъждават сами, които живеят в техните имагинерни кутийки и чакат някой да им поднесе смляна през неговите интереси информация – те няма да спечелят по време на кризата, но много други имат шанса да открият неочаквани решения и подобрения на живота си. И не само на техния.

Вън от зоната на комфорт

В интернет има шега „Имам въпрос към коучове. Е, напуснахме зоната на комфорт – какво следва?“

Всъщност ние не излязохме съзнателно навън от зоната на комфорт. Тя просто ни изостави, сви се и почти изчезна. Тя ни остави отвън, против нашата воля. Много започнаха да се сърдят и ядосват на зоната за нейното поведение, започнаха опити с всички сили да се свият и да си създадат нова зона, копие на изчезналата. Те обвиняват, за оправдание и от страх създават различни теории за това как и кой им е отнел зоната на комфорт, но всъщност искат да прикрият своя срам, че се оказаха безсилни да открият изход, да намерят себе си извън своята стара зона.

Друга част се примири бързо с дискомфорта, прие го, разбра, че не е толкова страшно и започна да се движи напред, но вече съзнателно.

Кризата подложи на изпитание нашите лични и делови ментални настройки. Някои се провалиха и продължават да търсят виновници и теории. Но много се отправиха напред, откривайки безопасния за тях начин да използват времето за преценка на собственото си ниво и нуждата от развитие.

Какво ще се промени в близко бъдеще на пазара на труда и живота на обикновените хора?

Кризата ни посочи като истински и нефалшифициран тест къде са нашите слабости като общество и като икономическо развитие.

Икономическата криза ще продължи да нанася удари по малкия и средния бизнес. С по-малко доходи и по-голяма опасност от безработица, хората ще трябва започнат да харчат по-малко, да се опитват да работят по-добре. Някои ще го направят веднага, други – по трудния начин. Част от бизнеса забавяше внедряването на технологии и автоматизации, както и икономии на разходите, и това сега за по-бавните се оказа фатално. Тези от домакинствата и бизнесите, които са имали възглавница за финансова безопасност, връзки, ресурси, ще се задъхат малко, но ще продължат бързо да наваксват. Отдалечената работа, преди кризата се срамуваше да се изяви, но сега показа, че е спасение. Тестът, на който ни подложи кризата, показа, че преобладаващото мнозинство не е в състояние да работи самостоятелно. Останало е далеч назад в собственото си развитие спрямо развитието на технологиите. По тази причина скоростта и производителността на работа спадна драстично. Тези, които не успяха да се приспособят, щом стана възможно, и имаше работа за тях, се върнаха в офисите. А тези, които знаеха как да работят отдалечено преди кризата, ще продължат да го правят и след нея.

Беше ли образованието готово за подобна криза?

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Същото се отнася за и образованието. То трябваше да бъде пионер в работата с технологиите, но цъфна неговата неподготвеност. Учителите не знаеха как да се подготвят за пред камерите – стойка, осветление, материали (приложения, платформи за съвместна работа с учениците, слайдове, pdf, тестове,…) и устройства. Учениците и родителите в своето упорство да се отрича новото, също не се приспособиха. Резултатът ще го видим след години. Но ако днес не се вземат мерки за наваксване в човешкото развитие успоредно с това на технологиите, утре ще е късно.

Какво ще се случи след пандемията?

Вълните на коронавируса ще стават по ниски и накрая той ще отстъпи, хората ще се върнат към нормалното ежедневие. Някои ще продължат да живеят в транс да търсят вината за своите неуспехи, ще си повтарят смешните истории на конспирациите за маските, които не ти давали да говориш, но и без маски ще се страхуват да говорят. Защото истерията с отричането на необходимостта от маска беше добро оправдание за страха да се озовеш извън зоната на комфорт.

Какво помага да се запази спокойствие, оптимизъм, откъде да черпиш сили?

Редът и дисциплината спасяват. Човек трябва да е наясно с информацията и да я черпи от сериозни проверени източници, да вярва на хора с опит в проблема. Здравите принципи и навици, стремежът за личностно израстване също идват в помощ. Фокусирането върху целите и включване на контрол са спасението. Конкретните действия помагат за изграждането на вътрешна стена от външни неприятности и отчаяние. Управление и контрол на вниманието са средствата за запазване на спокойствие, оптимизъм и мотивация.

Поддържането на добрите взаимоотношения в семейството, искреност, любов и нежност също помагат много. Те са спасителният бряг в кратките минути на песимизъм.

Ценности, цели, планиране, фокус, размисъл – всичко това помага да запазите спокойствие. Четири стълба са по-важни от всякога: здравето, взаимоотношенията, интелигентността и разумното основание ви помагат да бъдете здрави, да бъдете свои, да сте нужни и да бъдете себе си. – Андрей Пометун (експерт в цифровата трансформация на взаимоотношенията с клиентите. Автор, ТЕД лектор, преподавател в Британското висше училище за изкуство и дизайн и Висшето училище по икономика).