Как да научиш нещо по-бързо? Обяснено с две основни техники

Да знаеш как да учиш бързо – учене, не само четене и запомняне – е голяма придобивка, голяма супер сила. Честно казано, не съм никога разбирала тайната формула за изучаване на някои материи, например химия, но някои неща наистина успявах да науча по-бързо. Ще се опитам да направя моето лично резюме на най-интересните техники за това, как да научиш нещо по-бързо. Всеки има свой собствен начин на учене, интересни идеи. Някои учат само, ако го преминат през собствената си ръка, през собствения си опит, други научават нещо, просто гледайки как го правят другите.

Публикацията е обновена на 27.09.2023.

Кога си готов да учиш по-ефективно?

Съществува серия от важни изисквания за по-бързо научаване на нови неща:

• да се спи достатъчно с постоянен режим, за да си почине мозъкът, да се почисти;
• живот с физически упражнения;
• преди всичко да се определят блоковете време за почивка;
• създаване на подходяща обстановка за учене, която да помогне да се съсредоточаване и мотивиране;
• oткриване на начини за ангажиране с материала и свързването му със своите интереси;
• воля да се учи (защото ако я нямаш волята, няма нужда да продължиш да четеш).

Кой има интересни неща да ти каже за начините как да научиш нещо по-бързо?

Първият със сигурност е Тим Ферис. Има тази теория на D.S.S.S. с четири стъпки, за да се успее да се научи по-бързо една техника.

Теорията DSSS на Тим Ферис за бързо научаване на дадена материя

Първата стъпка се нарича Deconstructing (разбиване на части, разглобяване, анализиране)

Да разделиш една макро материя или дейност, която трябва да научиш, на няколко малки компоненти. По този начин получаваш голямо предимство, защото изучаваш нещо по-малко в обем, по-просто, особено ако успееш да го свържеш с предишни знания или умения. Всяка такава част после ти става близка, естествена и минаваш на следващата.

Друг хубав съвет на Тим Ферис е, да се питаш всеки път, когато трябва да научиш нещо, кой може да го прави добре, без да е имал природен талант в това. Например ако трябва да се научиш да играеш шах,  не вземай пример от Магнус Карлсен, той е бил гений още на 3 години. Трябва да вземеш пример от някой, който не е гений, а е използвал метод, който е дал резултати.

И вторият въпрос, който трябва да си поставиш е, кой е имал устойчиви и повтарящи се резултати, защото това показва, че методът му функционира.

Втората стъпка на Тим Ферис е Selecting (избиране, идентифициране)

След като разбереш какви са ключовите компоненти, следващата стъпка е да избереш тези, които считаш за най-важни и полезни. Не всичко от разглобената информация или умение може да бъде еднакво полезно. Подчертавайки най-съществените части, можеш да се фокусираш върху тях.

Има винаги 20%, които дават 80% резултат. Например при изучаването на един език: първите 1000 думи са 75 – 80% от разговорите. Концентрираш се върху 20 %.

Мисли за бизнеса: 20% от твоите клиенти правят 80% от приходите ти. Не трябва да знаеш всичко. Достатъчно е да се концентрираш поне в началото в 20те процента.

Третата стъпка се нарича Sequencing (подреждане в определен ред, последователност)

Този етап включва подреждането на избраните компоненти в правилния ред или последователност, която ще ти помогне да постигнеш целта си по-ефективно. Правилната последователност може да засили способността ти да усвоиш ново умение или информация. Кои са необходимите неща, за да започнеш да правиш определена дейност?

Например, ако трябва да изуча някоя книга, ми трябва молив или четец с възможност за маркиране. От ония хора съм, които не чете без молив.

Една хубава концепция за това има професор Barbara Oakley, която в Coursera е направила безплатен курс Learning How to Learn – „Да научим как се учи“. Това е разликата между Focused и Diffused Mode: концентрирания режим на учене и разпръснат режим.

Тези два режима представляват различни начини, по които мозъкът функционира по време на учене и решаване на проблеми.

1. Фокусиран режим се активира, когато човек се фокусира внимателно и съсредоточено върху конкретна задача или проблем. В този режим мозъкът работи интензивно върху определени информационни пътища и умствени процеси, за да решава проблеми и да усвоява нова информация. Този режим е често свързан с концентрацията и ученето.
2. Разпръснат режим на мислене се активира, когато мозъкът работи по по-релаксиран начин и позволява на информацията да се разпространява свободно. В този режим мозъкът не е ограничен от конкретни задачи и често се активира, когато размишляваме или се занимаваме с несъвършени проблеми. Това може да доведе до създаване на нови връзки и инсайти.

И двата режима са важни за ученето и когато става въпрос за решаване на сложни проблеми. По време на учене и решаване на задачи е необходимо непрекъснато да превключваме между тези два режима. Например, фокусираният режим е полезен, когато решаваме конкретни задачи и усвояваме нова информация, докато разпръснатият режим може да допринесе за инсайти и по-креативни решения, когато се отделя време за размисъл.

Последната четвърта стъпка на Ферис е, да се поставят винаги Stakes (залози, поощрения, тласък)

Необходимо е да имаш поощрение и стимул всеки път, когато научиш нещо. Поощрението и стимулите са, които те карат да продължаваш, създават приемственост.

В едно интервю с Майкъл Фелпс го питат колко пъти не е тренирал през последните пет години, а той поглежда интервюиращия и казва: Никога не съм пропускал ден тренировка през последните 5 години.

Защото ако пропусне ден, ще трябва повече дни след това да възстановява форма.

Невероятно как стимулът помага да се поддържа приемствеността.

Виж тзи публикация: Какво е функционална неграмотност?

Техниката за учене на Фейнман (Feynman)

Техниката за учене на Фейнман (или Фейнманов метод) е метод, който се базира на идеята да се обясни концепция или тема така, че дори дете да може да я разбере. Този процес включва няколко стъпки:

1. Избери концепция, която искаш да научиш.
2. Обясни концепцията като на петгодишно дете. Използвай прости думи и ясни примери. Този стъпка те принуждава да усвоиш концепцията наистина добре, за да я опростиш.
3. Идентифицирай пропуски и сложности. Направи си самооценка и идентифицирай местата, където не можеш да обясниш концепцията лесно и ясно. Този процес може да те насочи към точките, в които трябва да обърнеш повече внимание.
4. Обогати представянето на концепцията. Разгледай допълнителни източници и материали по темата, за да обогатиш и разбереш по-добре дадената концепция. Подкрепи обясненията си с допълнителни факти и примери, представи я с метафора.
5. Повтори процеса. Ако все още има сложности в обяснението, върни се на стъпки 2-4 и продължи да работиш върху тях. Процесът на обясняване и опростяване трябва да се повтаря, докато можеш да обясниш концепцията по начин, който е ясен и прости дори за някого, който няма опит в тази област.

Както виждаш, същността е да обясняваш на глас по прост начин концепция, която си научил. Опитай, когато приключиш с изучаването на нещо, да го обясниш на глас, сякаш си учител и виж дали ще го разбреш и ще го научиш по-добре. Но винаги се опитвай да намериш прости думи. Други полезни неща, като използването на метафори, помага да разбереш понятията.

Да застанеш пред въпроси Защо? след като си учил. Въпросът те кара да намериш точното обяснение, да разбереш дали си господар на материята.

Виж тзи публикация: Метод Zettelkasten: как да водиш бележки за продуктивност и знание

Ето и едно систематизиращо видео по темата:

Тук е мястото, ако искаш да споделиш някои свои техники за учене.