Какво е функционална неграмотност?

Напоследък ми се случва често сблъскване с различен вид неграмотност. Сравнително млади хора, учили в епохата на персоналните компютри, се оказва, че не могат да извършват елементарни операции с компютър. Освен това им е невъзможно да напишат и едно средно голямо изречение, без да допуснат няколко правописни грешки. Да не говорим за честия случай, считащи се за умни хора, да не успяват да прочетат дори една статия, а пред предложение да прочетат някоя книга, се изнервят неимоверно. Затова ми хрумна да поговорим днес за това какво е функционална неграмотност.

Терминът функционална неграмотност е дефиниран от ЮНЕСКО през 1984 г .:

Състоянието на човек, при което човек няма възможност да разбере, оцени, използва и се ангажира с писмени текстове, за да се намеси активно в обществото, да постигне целите си и да развие своите знания и потенциал

Десетилетия по-късно определението на ЮНЕСКО все още остава авторитетно, но цифровизацията въведе нови умения по отношение на използването на ИТ инструменти (операционни системи и приложения за различни устройства, използване на социални медии, форуми, платформи и др.). Те също трябва да бъдат взети предвид.

Най-често срещаните видове неграмотност

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

За да разберем по-добре концепцията, най-често срещаните видове неграмотност са:

• Функционална: за която ще пиша сега.
• Инструментална: отнася се за тези, които не могат да четат или пишат, поради което липсват основните инструменти.
• Обратна: Отнася се за грамотните, които регресират в уменията си за писане, четене и математика, както и в разбирането си за обществото.

Неграмотността под каквато и да е форма, е много опасна за обществото, защото улеснява разбиването на усещането за единство. Неграмотните се поддават по-лесно на всякакви сфери на влияние и манипулация. Те имат ниско самочувствие, което често се опитват да прикрият с агресивност – крясъци, обиди, физическа разправа.

Обратната неграмотност е голям бич за обществото. Имам познати, които като млади бяха умни и учили хора. В един момент, те започват да изостават в професията, което се дължи точно на обратната неграмотност. Те не са се развивали през годините, не са чели, не са следили новостите в своята област. Единствени занимания са им били следене на ВИП личности в социалните мрежи, поздрави за рождените им дни или некролози за смъртта им. Други изключителни интереси са готварските и модните.

В един момент обратната неграмотност ги лишава от възможността да имат търпение и концентрация да четат сериозни материали и те ограничават съзнателно интересите си в малък кръг. Избягват да се докосват до наука, изкуство, литература, както и до логически разсъждения, основани на дати и факти. Последните ги плашат със необходимостта да се разсъждава, анализира и правят изводи.

Виж още: 5 страхотни причини да четеш книги и стратегии за повече четене

Функционална неграмотност

По-конкретно функционалната неграмотност днес засяга:

• невъзможност за адекватно разбиране на текст или информационни материали, предназначени да бъдат разбрани от обикновения човек: статии от вестници, правно обвързващи договори, разпоредби, сметки за комунални услуги, банкова кореспонденция, разписания на обществения транспорт, пътни карти, речници, енциклопедии, листовки с информация за лекарства, оборудване;
• слаба способност за извършване дори на прости математически изчисления (напр. изчисляване на проценти, умножение и деление, дроби, степени);
• много повърхностни познания за научни, политически, исторически, социални и икономически явления и свързани предимно с личен опит или опит на близки хора; склонност към генерализиране от отделни непредставителни епизоди; широко използване на стереотипи и предразсъдъци;
• слабо познаване на географията, държави, столици, народи;
• слаби умения за критично усещане;
• слаби умения за търсене на факти и данни; слаб критичен усет, склонност към сляпо вярване на получената информация, неспособност за разграничаване на фалшиви новини от истински новини и разграничаване на надеждни и ненадеждни източници; сляпо доверяване на източници, считани за “официални”.
• слабо познаване на собствения си език, боравене с малък речников запас, правене на граматически и правописни грешки;
• слаба способност за използване на ИТ инструменти (операционни системи, приложения, софтуер за текстообработка, електронни таблици, социални медии, форуми и платформи, и др.).

Това се случва, въпреки че лицето е получило училищно образование и притежава основни умения за грамотност.

Разграничението между тези видове неграмотност става уместно по отношение на статистическия анализ. Разликата между функционалната и инструменталната неграмотност е ясна, но получаването на данни за първата не е проста операция. Лесно е да се използват грешни критерии и да се създаде грешна статистика.

Най-надеждното изследване, на което може да се направи препратка обаче, е Програмата за международна оценка на компетенциите на възрастни  (Piaac) , международна програма с цел оценка на уменията на възрастното население между 16 и 65 години. Специфичните умения, оценявани с тази програма, принадлежат към три области: грамотност, смятане и решаване на проблеми. Съответно: четене и писане, математика и решаване на задачи.

Ето и резултатите за България от представяне на ученици (PISA 2018).

Влияние на функционалната неграмотност върху обществото

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

В България това явление в никакъв случай не е непознато, напротив, има тревожни проценти. Едно от последните изследвания на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че 46% от децата и подрастващите в България са функционално неграмотни.

Хипотезата е, че с пандемията, дължаща се на Covid-19, числата, когато бъдат открити отново след няколко години, ще бъдат още по-лоши. Това се предполага поради факта, че много млади хора са останали вкъщи от училище за дистанционно обучение, на което не са гледали сериозно. Тъй като функционалната неграмотност е форма на неграмотност, младите хора не само не могат да разберат текст, който четат, но дори и да разберат вътрешното му значение.

Да не говорим за социално-икономическите последици. Установено е, че функционално неграмотните са по-склонни да бъдат подложени на социално сплашване, рискове за здравето, различни форми на стрес и ниски доходи.

Функционално неграмотните не могат да разберат текстове, третиращи данни и факти. Това води до приемане с доверие на много фалшиви данни, само защото са съобщени от източници, които са считани за официални.

Какво може да се направи?

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Тулио де Мауро, един от най-авторитетните италиански лингвисти, вече многократно е подчертавал проблема с функционалната неграмотност:

Слабото владеене на писмен език и лошата връзка с четенето е сериозно ограничение за целия ни социален живот, което влачим от много години и което става все по-сериозно, защото с развитието на технологиите търсенето на умения нараства все повече. Вече не можем да си позволим лукса на невежеството, който си позволяваме от дълго време.

– Тулио Де Мауро

Какво да направите тогава, за да се преборите с ограничението на функционалната неграмотност?

Виж още: 9 от най-добрите приложения за четене на електронни книги на Android

Функционалната неграмотност се дължи на множество фактори. Тук обръщам внимание какво може всеки да направи за себе си и семейството си, разбира се, ако има желание. Трябва да инвестира повече в образованието, за да го направи по-ефективно. Семейството играе важна роля в противопоставянето на това явление.

Качественото образование е единственият начин за предотвратяване на функционалната неграмотност. Личното четене и обработка на текстове наистина може да помогне за подобряване на уменията за разбиране и писане. Електронното обучение също получи важни научни доказателства като интервенция в полза на функционалната неграмотност. То стимулира използването на различни и оригинални методи за включване на субекта по интерактивен и гъвкав начин.

Когнитивният ангажимент, който обикновено е застрашен от неспособността на субекта и блокира ученето, може да бъде балансиран отново чрез електронно обучение. То позволява темите, които ще се изучават, да бъдат разделени на микро съдържания.

Но само училището не е достатъчно за борба с това явление, ако тези лични умения не се стимулират също непрекъснато в ежедневието, чрез четене и писане. Всичко е въпрос на обучение и практика. Необходима е по-изявена роля на семейството, както и изграждане на страст към четенето и знанието.

Например индивидуалното четене, дори и на глас, помага на ума да бъде активен и открит и стимулира индивидуалното мислене. Поддържането на тези основни умения активни за човешкия живот, поддържа ума ни активен, обучен и млад. Всъщност функционалната неграмотност подобно на инструменталната неграмотност може да направи последните години на човек празни от интереси и смисъл.

Разбирането на словесното съдържание на текстовете и диалозите, знанието как да оценяваме данните и статистиките, с които е пълно ежедневието ни, и знанието как да използваме технологиите и интернет правилно, за да не се заблуждаваме от всичко, което ни казват, трябва да бъде приоритет.