Трите страни на риска, кога не си заслужава да рискуваме

Всичко е риск. Много от решенията, които вземаме в живота си, са рискови. Да избереш професия е риск – утре може да се окажеш ненужен. Да не се подготвяш за бъдещи професии всеки ден е огромен риск. Да избереш партньор в живота е риск. Да останеш сам е риск. Да бъдеш предприемач е риск. Да работиш за шеф е риск, ако не му харесваш. Промяната на мястото, където живееш, е риск. Да останеш на същото място без шанс за развитие и без да го харесваш – това вече не е риск, а сигурност, че ще бъдеш нещастен. Кога да предприемем риска и кога не си заслужава да рискуваме. Един действителен разказ за трите страни на риска.

Трите страни на риска

Не мислиш, че карането на ски може да даде урок на някого за инвестирането. Но ето разказа на Морган Хюсел (Morgan Housel) – партньор в Collaborative Fund и бивш колонист в The Motley Fool и The Wall Street Journal за трагедията по време на ски, която му служи, за да очертае трите вида риск.

Разказът на Морган

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Седемнадесетгодишните Морган и приятели прекарват голяма част от времето си в каране на ски. Повечето от тях учат в независима учебна програма и след ските през остатъка от деня четат книги. Количеството време, което прекарват заедно, създава между тях много близки връзки, почти роднински. Морган става неразделен с двама от тях.

През 2001 година отиват на ски състезания в Squaw Valley, близо до езерото Tahoe, един от най-големите ски курорти в Северна Америка. Бурята, която удря в средата на февруари, е по- различна. Времето е топло – едва в точката на замръзване – и пада три фута тежък, мокър сняг върху лекия прах, който се е натрупал преди него.

Тогава момчетата не мислят за това – все пак са на по 17 години – че комбинацията от обилен тежък мокър сняг върху лек пухкав сняг създава перфектни лавинообразни условия, като по учебник.

Карането на ски извън позволените граници е незаконно и нарушение. Основната причина курортите да не го позволяват е, защото е опасно.

Тримата приятели обаче решават да го направят. Изпълва ги радост, когато навлизат в пустинната месност, докато останалата част от курорта е препълнена от тълпи. Морган живо си спомня, как са били ударени от една лавина, единствената в неговия живот.

Малка лавина, под коленете. Не ги плаши. Смеят се. Усещането е незабравимо – ските вече не са на земята – буквално плуват в облак сняг. Губят контрол над ситуацията, защото нямат сцепление на ските, снегът ги бута. Остава само да поддържат баланса си, за да останат изправени. Лавината приключва бързо и им оставя усещането на победители.

По-късно през деня двамата приятели на Морган решават да карат отново ски на забранената част извън пистата. Морган, по неизвестни и на него причини, се отказва. Уговарят се да ги вземе след спускането на задградския път. Те не идват… Намират ги по-късно, погребани под шест фута сняг.

За толерантността към риска

Изминават 20 години оттогава. Морган си спомня:

Понякога се замислям за всичко, което се е случило оттогава – колеж, брак, кариера, деца – и си припомням, че съм го преживял само заради сляпото, безмислено решение да откажа поредната ски писта.

На всички са се случвали малко или много подобни истории. И всеки от нас е вземал онези решения, които изглеждат дребни, несъстоятелни, но съществено променят живота ни. Понякога тези дребни решения са положителни. Понякога са отрицателни. Но те винаги са непредвидими. Просто така става в живота.

Толерантността към риска на Морган спада след нещастието с неговите приятели. Оттогава не кара много ски. Не рискува и в други области на живота. Не инвестира в много рискови фондове.

Случката отваря очите му за идеята, че има три различни страни на риска:

Трите страни на риска, кога не си заслужава да рискуваме

• Вероятността да получиш удар.
• Средните изчислени последици от получаването на удар.
• Последствията в края на опашката от получаването на удар.

Първите две са лесни за разбиране. Третата страна на риска е тази, която е най-трудно да се научи и често може да се научи само чрез опит.

Момчетата знаят, че поемат риск, когато карат ски. Знаят, че излизането извън позволените границите е погрешно. Но на 17 години мислят, че последиците от риска означават, че треньорите им може да им крещят. Никога, нито веднъж, не са си и помисляли, че ще платят крайната цена.

Заключение

Именно последната страна на риска води до фалити на компании. Необходима е диверсификация в инвестициите и в придобиването на активи, защото и последната случка с пандемията показа, че трябва да сме наясно със събитията на черния лебед, които макар и на пръв поглед немислими, се случват с доста постоянна честота.

От една страна съществува фактът, че всичко е изложено на риск, че всичко може да приключи за една нощ. От друга страна, трябва да се мисли в дългосрочен план. Трябва да инвестираме в себе си. Да даваме не най-доброто, на което сме способни – да даваме своя максимум, да се състезаваме сами със себе си. Всеки ден.

Това е рискът, който можеш да приемеш…

Линк към историята на Morgan Housel https://www.collaborativefund.com/blog/the-three-sides-of-risk/