Подреденият свят увеличава продуктивността и създава сигурност и спокойствие

Завърнах се от поредното пътуване до България. След отсъствие от няколко седмици имах силно желание да направя една бавна разходка с фотоапарат из градa, в който живея. Имах нужда да усетя неговата уютност, перфектно наредените и чисти тротоари. Разхождах се и си мислех как подреденият и организиран свят създава спокойствие, повишава положителните усещания, увеличава продуктивността, влияе добре на взаимотношенията и здравето.

За Монк от сериала

Сигурно си гледал теливизионната поредица за детектива Монк. Или си чел книгите на Лий Голдбърг за прочутия детектив и неговото обсесивно-натрапчиво разстройство, стремежът му да организира нещата около себе си и цялата вселена симетрично поставени и подредени.

Неговата изключителна способност да разкрива престъпления се дължи точно на усещането му за подреденост, за наместване на детайлите като в пъзел. Колкото светът около него е по-подреден, толкова по-бързо той върши своята работа и увеличава продуктивността си. Когато нещо не е на мястото си или е недовършено, счупено или мръсно, той не успява да се концентрира и намалява рязко продуктивността си.

Ако Монк наистина съществуваше, щеше да бъде доволен да живее в моя град.

Подреденият свят увеличава продуктивността и внушава спокойствие

Моят град е отскоро мой град, но аз се гордея с него. Той е с много история, култура, музика. Градът на Райна Кабаиванска, на Павароти, на Николай Гяуров и Мирела Френи. Градът на балсамовия оцет, на Ферари, Мазерати, Ламборгини (на 20 км се произвеждат и Пагани – най-скъпите в света серийни коли). Но мен, българката, най-много ме впечатлява неговата подреденост, красивите сгради до последния краен квартал, номерираните поддържани дървета, удобните паркоместа с разумни цени и абонаменти и цялата тази грижовност към градската среда.

Хрумна ми да напиша това лирично отклонение, докато се разхождах по една от дългите тесни улици, водещи към центъра – виа Ганачето. Нищо особено, дори без дървета, но сградите подредени чинно в еднакъв стил. Тесни, но равни и чисти тротоари. Паркирани на означените места коли, без да създават чувството за претовареност.

Минавам пред ухаеща на пресен хляб фурна. Влизам в сладкарницата към фурната да си купя пресен кроасан с крем. Жената се разтапя от любезности и няколко пъти ми благодари.

Продължавам с разходката и търся с поглед интересни моменти от града, за да снимам. От вратата пред мен излиза възрастна жена и ми казва: „Добър ден“. Не се познаваме. Поздравявам и аз. Продължавам и се разминаваме с излизащ в момента от дома си младеж. Поздравява ме и аз отвръщам. И някак е по-красив денят и по-усмихната улицата и градът.

Минавам през разширението на виа делла Помпоза. На пейка са седнали двама в спокойствието на пространството между сградите.

Продължавам към виа Емилия, главната улица, носеща името на стария римски път, построен от консул Лепид, за да свърже директно Римини с Пиаченца. Сега е главна артерия в региона Емилия Романя и свързва Милано с Римини. Тук, по виа Емилия, се движат предимно колелета.

Слънчевият ден, чистотата и подредеността на всичките улички, излизащи на главната, тишината, старите, но добре поддържани солидни сгради, отекващите стъпки и единични гласове на разговарящи минувачи, ми създават усещането на пренасяне в други векове.

Може би защото малкото коли тук не създават толкова шум, може би защото улиците са безупречно павирани и чисти, може би защото с високите сгради се получава особена акустика, но усещането за безметежност е неповторимо.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Хаосът вреди на продуктивността и внушава неподчинение

Изглежда, че когато живееш в подреден свят, не можеш да не забележиш хаоса в неподредения и изпочупен град, хаос, породен от неизискуемия ред, от нехайството и нежеланието за труд, от ненаказуемото отнемане на така ценните средства в една бедна държава

Хаосът в града и в света около нас, предизвиква нежелание за напредък. С хаоса се свиква и дори се намразва подредения и добре организиран свят. Защото, когато си задълбал в хаоса, си представяш колко е трудно да излезеш. Но не е вярно.

Има само два дни в годината, когато не можете да направите нищо: единият се нарича вчера, а другият се нарича утре .

– Далай Лама XIV

Измъкването от хаоса започва от днес, започва от самия теб, от самата мен. Като спрем да го наблюдаваме, а започнем да подреждаме пъзела. Приключваме с безразличието и изискваме всички заедно от другите и от себе си, с нетърпимост към хаоса.

Виж още: Уверени в знанията си, които мислим за сигурни, а те не са…до кризата през 2008

Заключение

Както разбираш, в тази публикация правя сравнение между два града, между два различни свята – единият неподреден, нефункционален, непродуктивен, другият точно обратното. В единия съм живяла, в другия живея и са ми еднакво скъпи. Невъзможно ми е, за да не засегна добри хора, да поместя всичките снимки от улиците в Лозенец, където разхождайки се, малко е да се каже, че бях възмутена. Искам да спестя грубото съпоставяне. И все пак някой трябва най-после да започне да съпоставя. И да поправя.