Разликата между действителната и политическата дискусия

Заблуждаваме се много за разликата между политическата дискусия и действителната дискусия.

Доверяваме се на политиците и мислим, че в една дискусия по важен въпрос търсят правилния отговор. Истината, доказателството, логическото решение на един проблем не интересува политическата класа. Само доколко вземането на едно решение е в подкрепа на тяхната партийна линия или не е. Доколкото вземането на едно решение ще им снеме отговорността или ще ги натовари с такава. Правилното решение, обосновано от перфектна икономическа и друга професионална подготовка по въпроса и в съответствие с нея, не е за политиците. Затова и не заемат свооите постове в зависимост от подготовката си. Нямат нужда. Само ние си въобразяваме или се надяваме може би…

Защо ми хрумна тази публикация

Поради три съвпадащи събития:

Първо,

защото четейки политически новини напоследък, във въображението ми изниква една много ясна картина на две успоредни равнини:

Eдната е реалността на събитията, където се постъпва по начини и се решават проблеми според истинската наука, според теоретичната и професионална подготовка, според интересите на максимална част от обществото и т.н. Но не, бъркам, така би трябвало да бъде, ако не съществуваше другата равнина над тази реалната –

сюрреалната, там където действително се приемат решения и действия за нашето съществуване и бъдеще.

Тази втората е отдалечена от първата и все още е прозрачна, но съвсем леко. Съществата върху нея виждат отдалече първата, но тяхната равнина става все по-плътна и все повече се отдалечава от първата, реалната, на която сме ние, простосмъртните…

И така, все повече важни решения се приемат в един сюрреален свят, който не се интересува от нашия и се отдалечава постепенно от него. Дискусиите в сюрреалния свят на политиците не са истински дискусии по значими за човечеството въпроси, а за политическо надмощие.

Ето защо икономика, социален живот, култура, образование и др. важни сфери спряха своето развитие и дори технологията стремително да върви напред, човешкият разум и способности не се развиват успоредно с нея.

Разликата между действителната и политическата дискусия 1
Golconda – René Magritte 1953
Golconda is an oil painting on canvas by Belgian surrealist, René Magritte, painted in 1953. източник Ian Burt

Второ,

една от причините, поради което ми хрумна първото, е страшната трагедия с моста Моранди в Генуа тези дни, на 14.08.2018. По политически причини, за покриване на отговорността на управляващи политически лица, бяха избрани в министерската комисия хора, слаби професионалисти, но твърдящи, че проектът на моста е бил сбъркан още в началото, т.е. в 60-те години на 20-ти век, когато е бил построен. Което твърдение е от полза на управляващите в момента, тъй като измива отговорността от тях. Отново се избра позицията решенията да се вземат на политическо ниво, а не на ниво технически специалисти в съответната област. Макар после да имаше поискани оставки на комисията и съответно дадени, (защото очевидното желание за покриване на истината стана болезнено ясно на обществото) първоначалният факт остава.

И трето,



почти едновременно с трагичното събитие ми попадна силната публикация на Сет Годин в Seth’s blog. Сет Годин не е кой да е, той е бестселър автор и предприемач и едно от най-изявените имена в маркетинга днес:

Making it political

Разликата между действителната дискусия (където търсим правилния отговор) и политическата е проста:

В политическа дискусия хората не се интересуват от това какво е правилно, ефективно или истина. Фактите не са от значение.

Честният отговор на „ако може да се докаже, че има по-ефективно или справедливо решение на този проблем, бихте ли променили решението си?“ за политически въпрос  е „не„.

Няма значение, ако говорим за местната водна кула, смъртното наказание, профсъюзите, евтаназията, лоялната търговия, биологичната храна, СИП или въглерод. В политическите дискусии нямаме приемане на научния метод. Ние не сме отворени за ефективност или доказателство. Занимаваме се с племенни конфликти.

Проблемът с ограждането на една след друга тема като политическа е, че ни остава по-малко и по-малко пространство, за да учим, растем и разбираме.

Think tanks in DC (американските мозъчни тръстове) се наричат ​​непартийни. Но, разбира се, това не е вярно, защото вече са решили. Те изобщо не мислят. Просто спорят.

Виж още за Сет Годин: Сет Годин и неговите публикации-винаги точни и будещи размисъл

Заключение

11-та точка от Принципите за пропаганда на Гьобелс гласи:

11. Принцип на единодушие: Принудете хората да вярват, че изразените мнения се споделят от всички, създавайки фалшиво впечатление за единодушие.

Основното изображение: In Politics. Mr. Tagg finds it expensive and after all wonders if it helps him socially. Charles Dana Gibson (American illustrator, 1867-1944). 1904 pen and ink on paper. Illustration for Life Publishing Co.; published in the artist’s collection Everyday People (1904)

Източник на основното изображение: MCAD Library.

 

Изображение по подразбиране
admin
Завършила съм математика в СУ "Климент Охридски". Работила съм като програмист. В последните години моите интереси са насочени към интернет маркетинга, маркетинг на социалните медии. Харесва ми да разрешавам проблеми в компютърния софтуер и да търся интересни уеб приложения. Обичам да следя новините на различни езици,

2 коментара

  1. Текст на коментара *Защо Източно-€вропейците се чувстваме „втора класа“~Zweite Klasse?
    Отговорът е много прост и не успорим!
    Защото всичките €вро-марионет членки в €вро-конгломерата ( забележете НЕ съюз ), са с €вро-откраднат СУВЕРЕНИТЕТ
    Н€ може и няма да има демокрация и истински €вро-съюз в условия на санкции, р€стрикции, ултиматуми и заплахи, сред държави-членки с потъпкан и откраднат-СУВЕРЕНИТЕТ!
    Н€ може и няма да има демокрация и истински €вро-съюз, докато под натиска от брюксел-чужденци ни се налагат, бит, култура, закони, че и смяна даже на паричната ни единица.
    A за срам като „потомци“ на ДЯКОНА, Ботева и Вапцарова, все още непризнаваме новоосвободилите се от Нео-НАЦИЗМА Републики; Северна и Южна Осетии, Нагорны-Карабах, Луганск, Донецк и Крым, но поддържаме НЕО-НАЦИСКИТЕ режими в Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна!
    Н€ може и няма да има демокрация и истински €вро-съюз в членство с колониалисти!
    Правилното название на €С/€U-то е;
    Недообмислен €вро-Г€Й-ски конгломерат на концептуален Ш€НГ€НО-МА$ОНСКИ КОНСТРУКТИВИЗЪМ, т. е. сбирщина от КРА£СТВА, ЦАРСТВА, Р€ПУБЛИКИ, МОНАРХИИ, Т€О-МОНАРХИИ и забележете, В Ч£€НСТВО с КО£ОНИА£И$ТИ!
    Народите зашлевиха прозвището „Четвъртия-Райх“, на този Н€о Нацистски пс€вдо-съюз.
    КО£ОНИА£И$ТА №-1, островна Мало-БритАнглия !
    Мало-БритАнглия краде островите ЧАГОС в Индийски океан, и за да скрие Престъплението си, ги дава с таен договор под-наем на НАТО.
    Същият този Мало-Британски „Г€Й-ропейски колонизатор ” в съглашение с “Чичо-$АМ”, другият Милитарист-НАТО, създават Най-Голямата Военна база за унищожение в Света, построена върху „Открадната територия”;
    Това е базата с прозвището на смъртта “Диего-Гарсия”.
    Подробности ще намерите в Документалното филмче; (“Stealing a Nation”, a Special Documentary report by John Pilger.)https://www.youtube.com/watch?v=kLskCGCriWc
    БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕ и няма да бъде Държава, АКО НЕ ВЪРНЕМ АБСОЛЮТНИЯ Ѝ СУВЕРЕНИТЕТ! Ако не върнем СУВЕРЕНИТЕТА на БЪЛГАРИЯ, младото ни поколение няма да има РОДИНА !
    С Уважение: Енчев / [email protected]

    • Благодаря за коментара! Доколкото политиката я гледам през призмата на моята математическа логика, и доколкото съм запозната с част от западната демокрация, истинска демокрация няма, има интереси, икономически и политически. Санкциите са израз на тези интереси, не са никакви демократични средства. Народът не се поучи от историята с манипулирането на огромни маси от Хитлер, Мусолини и др.подобни и нещата се повтарят. Суверинитет се извоюва с достойнство. Ние се втурнахме да подръжваме на отпадъчната англосаксонска псевдокултура и псевдо музика (без да имаме нищо общо в генно отношение), създадена с цел за помощ в манипулацията на масите и резултатът е този – да се чувстваме втора ръка. Нещата могат да тръгнат нагоре, ако хората спрат да живеят живота на другите, ако се замислят за своите цели и как да ги постигнат – с учене и труд, ако се откажат от агресивността, арогантността, омразата и се обърнат към емпатията.

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.