Разликата между действителната и политическата дискусия

Заблуждаваме се много за разликата между политическата дискусия и действителната дискусия.

Доверяваме се на политиците и мислим, че в една дискусия по важен въпрос търсят правилния отговор. Истината, доказателството, логическото решение на един проблем не интересува политическата класа. Само доколко вземането на едно решение е в подкрепа на тяхната партийна линия или не е. Доколкото вземането на едно решение ще им снеме отговорността или ще ги натовари с такава. Правилното решение, обосновано от перфектна икономическа и друга професионална подготовка по въпроса и в съответствие с нея, не е за политиците. Затова и не заемат свооите постове в зависимост от подготовката си. Нямат нужда. Само ние си въобразяваме или се надяваме може би…

Защо ми хрумна тази публикация

Поради три съвпадащи събития:

Първо,

защото четейки политически новини напоследък, във въображението ми изниква една много ясна картина на две успоредни равнини:

Eдната е реалността на събитията, където се постъпва по начини и се решават проблеми според истинската наука, според теоретичната и професионална подготовка, според интересите на максимална част от обществото и т.н. Но не, бъркам, така би трябвало да бъде, ако не съществуваше другата равнина над тази реалната –

сюрреалната, там където действително се приемат решения и действия за нашето съществуване и бъдеще.

Тази втората е отдалечена от първата и все още е прозрачна, но съвсем леко. Съществата върху нея виждат отдалече първата, но тяхната равнина става все по-плътна и все повече се отдалечава от първата, реалната, на която сме ние, простосмъртните…

И така, все повече важни решения се приемат в един сюрреален свят, който не се интересува от нашия и се отдалечава постепенно от него. Дискусиите в сюрреалния свят на политиците не са истински дискусии по значими за човечеството въпроси, а за политическо надмощие.

Ето защо икономика, социален живот, култура, образование и др. важни сфери спряха своето развитие и дори технологията стремително да върви напред, човешкият разум и способности не се развиват успоредно с нея.

Второ,

една от причините, поради което ми хрумна първото, е страшната трагедия с моста Моранди в Генуа тези дни, на 14.08.2018. По политически причини, за покриване на отговорността на управляващи политически лица, бяха избрани в министерската комисия хора, слаби професионалисти, но твърдящи, че проектът на моста е бил сбъркан още в началото, т.е. в 60-те години на 20-ти век, когато е бил построен. Което твърдение е от полза на управляващите в момента, тъй като измива отговорността от тях. Отново се избра позицията решенията да се вземат на политическо ниво, а не на ниво технически специалисти в съответната област. Макар после да имаше поискани оставки на комисията и съответно дадени, (защото очевидното желание за покриване на истината стана болезнено ясно на обществото) първоначалният факт остава.

И трето,

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

почти едновременно с трагичното събитие ми попадна силната публикация на Сет Годин в Seth’s blog. Сет Годин не е кой да е, той е бестселър автор и предприемач и едно от най-изявените имена в маркетинга днес:

Making it political

Разликата между действителната дискусия (където търсим правилния отговор) и политическата е проста:

В политическа дискусия хората не се интересуват от това какво е правилно, ефективно или истина. Фактите не са от значение.

Честният отговор на „ако може да се докаже, че има по-ефективно или справедливо решение на този проблем, бихте ли променили решението си?“ за политически въпрос  е „не„.

Няма значение, ако говорим за местната водна кула, смъртното наказание, профсъюзите, евтаназията, лоялната търговия, биологичната храна, СИП или въглерод. В политическите дискусии нямаме приемане на научния метод. Ние не сме отворени за ефективност или доказателство. Занимаваме се с племенни конфликти.

Проблемът с ограждането на една след друга тема като политическа е, че ни остава по-малко и по-малко пространство, за да учим, растем и разбираме.

Think tanks in DC (американските мозъчни тръстове) се наричат ​​непартийни. Но, разбира се, това не е вярно, защото вече са решили. Те изобщо не мислят. Просто спорят.

Виж още за Сет Годин: Сет Годин и неговите публикации-винаги точни и будещи размисъл

Заключение

11-та точка от Принципите за пропаганда на Гьобелс гласи:

11. Принцип на единодушие: Принудете хората да вярват, че изразените мнения се споделят от всички, създавайки фалшиво впечатление за единодушие.

Основното изображение: In Politics. Mr. Tagg finds it expensive and after all wonders if it helps him socially. Charles Dana Gibson (American illustrator, 1867-1944). 1904 pen and ink on paper. Illustration for Life Publishing Co.; published in the artist’s collection Everyday People (1904)

Източник на основното изображение: MCAD Library.