История на фотографията: Прокудин-Горски Сергей Михайлович. Руската империя в цветни снимки

Да се потопим в един невероятен свят на цветни фотографии отпреди 100 и повече години. Става въпрос за необхватното снимково наследство, оставено ни от фотографа Прокудин-Горски Сергей Михайлович – „Руската империя в цветни снимки“, заемащо достойно място в световната история на фотографията.

Значението на Прокудин-Горски за история на фотографията и за историята въобще

Това, което показвам тук е една малка част от архива, оставен от Прокудин-Горски. Този архив представлява един зашеметяващ документ, една история на фотографията, но не само – една история от две важни части.

От една страна, това е уникален документ от Русия от началото на 20-ти век. Снимките датират най-вече между 1909 и 1915 г. и са ярък портрет на един изгубен свят – Руската империя в навечерието на Първата световна война и предстоящата революция. Изобразяват живота на хората, различните неща, които ги заобикалят: цивилна, административна и религиозна архитектура, важни икони и църковни обекти, обществени работи и инфраструктура.

Особено внимание е обръщал фотографът на средновековните църкви и манастири от старата Русия, железопътните линии и мостове, фабриките на развиващата се индустриална сила, селско стопанство, градове, както и обичайните дрехите и събития от всекидневния живот, работата и празниците на разнообразното руско население. 

Всички снимки са показани в ярки цветове, запазени в албуми и негативи, които са оцелели до днес.

Но самите изображения и техните разкази са само половината от историята. Постиженията на Прокудин-Горски са се състояли не само в снимките, които е направил, но и в това, как е успя да ги направи, в онези години, когато цветната фотография, каквато я познаваме днес, не е съществувала.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Биография на Прокудин-Горски Сергей Михайлович

Сергей Михайлович (18.08.1863-27.09.1944) е потомък на благородно семейство. Той е роден в имението на баща си във Фуник Гор в област Владимир. По време на следването си учи химия (и при Менделеев), преминава медицински курсове и учи живопис. След като се жени за Анна Лаврова, той е назначен за директор на едно от металообработващите предприятия на баща й.

От 1897 г. Прокудин активно се занимава с фотография, провежда изследвания, изготвя доклади, пише и публикува статии, прави многобройни пътувания, по време на които снима храмове, къщи, природа, железопътния транспорт, строителство, хора и ежедневието им. Висшето образование и знанията в областта на химията му позволяват да развива изкуството на фотографията, на което той посвещава целия си живот.

През 1918 г. след Октомврийската революция, фотографът завинаги напуска Русия, заминава за Норвегия и после за Англия, а след това се установява във Франция. Той не вижда как Руската империя бива разрушена, как загива царското семейство, което го е подкрепяло в дейността му по архивиране на живота в Русия по онова време. Сергей Михайлович оцелява в трудните години на Втората световна война във Франция и умира в Париж, след като градът е освободен от нацистите.

Дейността на Прокудин-Горски

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

През по-голямата част от живота со Прокудин-Горски активно изучава фотографска техника и се занимава с фото изкуство: изявява се с технически доклади в Имперско руско техническо дружество, като член и организатор на фотографски курсове, публикува книги и статии по фотография.

Колекции от негови снимки участват в световното изложение в Париж. Междувременно той изучава фотомеханика от немския професор по фотохимия Адолф Миет, който през 1902 г. създава камера за получаване на цветни изображения. Базирайки се на устройството на сенсибилизатора, изобретен от Миет, Прокудин създава и патентира свое, което е с по-високо качество и позволява да се улови целия спектър на цветовете еднакво добре.

Но фотографът не се задоволява само да разработва апарата и техниката си. Започват фотографските му пътувания: Княжество Финландия, Черноморското и Кримското крайбрежие, градове и села на Кавказ и Украйна, пейзажи и хора от Туркестан и Бухара.

От 1906 г. творбите на фотографа Прокудин-Горски са демонстрирани на изложби в Европа. През 1908 г. той пристига в Ясна поляна, където, освен на имението, прави снимки на природата и на Лев Толстой, който се интересува от цветните технологии на фотографа. И в действителност, снимките на великия писател са тези, с които Прокудин става много известен.

Освен Лев Толстой, фотографът снима Шаляпин, метеорни дъждове и слънчеви затъмнения, оставяйки впечатляващо световно наследство.

Фотографско пътешествие по задача от императора

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Император Николай II му дава възможност и указания за заснемане на живота на Руската империя. И фотографът поема на дълъг път с цялото си оборудване – от 1909 до 1916 година. Специално за дейностите по снимането, императорът осигурява железопътен вагон, моторна лодка, кола. Приемането му на територията на всички региони и провинции е определено със специални документи, подписани от императора.

Последната му фотоизложба в Русия се състоява през 1918 г. в Зимния дворец, където са показани творбите му, направени по време на дългите пътувания и експедиции из страната.

Снимките от последното му пътуване през Руската империя, по време на което посещава Карелския регион и неговия център Петрозаводск, са с особено голямо значение за цялата история на фотографията на Русия.

През следващите години този град ще се промени до неузнаваемост от пожари и политически реформи. Снимките на Сергей Михайлович обаче са запазили ансамблите от снежнобели храмове на Катедралния площад, Петропавловската крепост, Църквата на Възкресението, Катедралния храм „Св. Дух“, Катедралата на Брас, катедралата в името на слизането на Светия Дух и др.

След като се установява в чужбина, Прокудин-Горски провежда активна научна и образователна дейност и работи заедно с братята Лумиер. Последната му идея – снимането на паметници на художествената култура на Франция, е частично олицетворена от сина му Майкъл след смъртта на фотографа.

В СССР и дори сега в Русия, като че ли е подценен гения на фотографа. Разбира се, Прокудин-Горски е действал „неправилно“. Очевидно, той не е искал да бъде загубено значителното му творческо, историческо и образователно наследство, например като бъде разстрелян от болшевиките, като човек близък на императора. Затова си тръгва от Русия веднага след болшевишката революция, без дори да направи опит да снима цветно пролетарския водач под червеното знаме. 

Наследството на Прокудин-Горски – Руската империя в цветни снимки

През 1948 г. уникалните снимки на Русия от началото на 20-ти век, заснети върху стъклени плочи от Прокудин-Горски, са закупени от неговите наследници от Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Как се случва това?

В края на 40-те години в САЩ решават да публикуват История на руското изкуство. Търси се възможност за цветни илюстрации. Преводачката, която работи по книгата – принцеса Мария Путятина се сеща, че в началото на века тъстът й, принц Путятин, представя пред цар Николай II, един професор Прокудин-Горски, който разработвал метода на цветната фотография чрез цветоотделяне. Според нея, синовете на професора в момента живеят като изгнаници в Париж и притежават бащината си колекция от снимки.

През 1948 г. представител на Фондация Рокфелер Маршал закупува около 1600 фотографски плочи от Прокудин-Горски за сумата от 5 000 долара. Оттогава плочите се съхраняват в Библиотеката на Конгреса.

И виж отново щастлива случайност – през 2000 г. възниква идеята да се опита да се сканират и комбинират трикомпонентните снимки на Прокудин-Горски на компютър. И изгубените образи оживяват.

Уолтър Франкхаузер, фотограф, нает от Библиотеката на Конгреса, ръчно регистрира и почиства около 120 оригинални сканирания с висока резолюция, с изумително красиви резултати. Резултатите от неговите усилия могат да се видят в онлайн изложбата „Империята, която беше Русия”.

Стъклените плочи са били сканирани в компютър и преобразувани чрез цифрова хроматография в цветни снимки с отлично цветово възпроизвеждане.

Тази обработка може да елиминира само някои дефекти, например тези, свързани с обемното стареене на фотоемулсия или с фоновите утайки на нейната повърхност, или донякъде хармонизира цветовите съотношения. Но никаква обработка (с изключение на може би най-умелото ретуширане) може да добави към снимката нова информация, която е била загубена при фотографирането.

С други думи, цветните снимки на Прокудин-Горски най-вероятно са великолепни сами по себе си, а не в резултат на компютърна обработка. Нещо повече, има случаи, когато Прокудин-Горски слайдове произвеждат отлични снимки без компютърна обработка (въпреки че на някои места остава малка завеса)

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Приносът към историята на фотографията и забравената история на Империята Русия

Снимките на Прокудин-Горски удивляват с богатство и мекота на цветовете. Майсторът постига ефекта на пластичност поради тройното излагане, използвайки различни светлинни филтри. След това проектира положителните изображения и комбинира цветовете. Така се появяват първите цветни образи на Руската империя и нейните жители.

Днес огромен брой изображения са запазени в Американската библиотека на Конгреса. Можеш да ги разгледаш под различните секции: Photographer to the Tsar | Architecture | Ethnic Diversity | Transportation | People at Work | Making Color Images | Search the Collection.

Видео с част от снимките на Прокудин-Горски:

Благодарение на новите техники тези снимки са дигитализирани и добавени към онлайн колекцията на библиотеката – което означава, че всеки може да разглежда и ползва хилядите снимки, които са били възстановени.

Това са над 2600 свидетелства от един изгубен свят. Те включват портрети на населението, с особено подчертаване на етническото разнообразие в империята, религиозната архитектура, историческите обекти, селскостопанските изображения и първите промишлени предприятия, големите обществени работи в процес на изграждане, речните пейзажи и транспортните мрежи, особено разширяването на железопътния транспорт към градовете и отдалечените села.

Виж още: Колекцията от карти на David Rumsey

Заключение

Това богато наследство е принос към познанието ни какво е представлявал не само животът тогава, по времето на последния руски цар, но и фотографията. Над 100 години преди да се появят филтрите на Instagram.

Когато разглеждаш това изкуство, ефектът е чиста емоция от докосването до истинския живот на героите на фотографа, в тяхната естествена среда, с естествените цветове и светлини.

Виж още снимки на Сергей Михайлович Прокудин-Горски в този сайт.

Още негови снимки и на Pinterest и на Flickr.

Разкази за фотографиите на дядо му от внука Михаил Сусалин пред BBC  „Witness“ (Свидетел).