10 психологически тригера, които да използваш в комуникационните стратегии

Психологическите тригери предоставят възможност да използваш в определена степен емоциите на своята аудитория с цел привличане на нейното внимание и стимулиране на активни действия. В този контекст, разглеждам кои от тези психологически тригери са най-ефективни при интегриране в твоите комуникационни стратегии.

Избягвай да ходиш до супермаркета, когато си гладен

Причината е очевидна: когато си гладен, си склонен да купуваш повече. Същият принцип важи за почти всичко, което се опитваме да продадем. Ако намериш „гладни“ в някакъв смисъл хора, ще бъде лесно да им продадеш нещо, много по-лесно и по-възнаграждаващо, отколкото първо да ги убеждаваш.

Въпреки че всеки от нас е уникален и представлява своя собствена вселена, съществуват реални модели в поведението на всички хора.

Това е свързано с психологията и може да ти бъде много полезно, за да успяваш да привлечеш вниманието на своята целева аудитория.

Има някои психологически тригери, активирани от нашата комуникация, в които абсолютно трябва да се задълбочиш и да направиш свои собствени в съдържанието и разговорите, които ще водиш със своите възможни клиенти. Ще ги изброя по-долу.

Психологически тригери

Когато говорим за привличане и участие в уеб маркетинга, една от най-ефективните тактики е използването на малки „психологически “ задействания – тригери.

Определение

Това са малки трикове, с които можеш да накараш получателите на твоите съобщения да изпитат емоции и да повишат вниманието си по отношение на това, което им предлагаш: това е добър начин да изплуваш в лавината от комуникации, които ги затрупват ежедневно – и сред които очевидно рискуваш да останеш незабелязан със своята комуникация.

От психологична гледна точка тригерите са свързани с нещо, което засяга емоционалното ни състояние. Обикновено се свързват с конкретни или дори травматични събития, но в света на дигиталния маркетинг се използват само, за да повлияят на поведението на хората, като косвено създават някои нужди.

Не казвам, че трябва да манипулираш публиката си, за да я подтикнеш да прави това, което всъщност не иска. Използването на психологически тригери няма нищо общо с измама.

Ето 10 психологически тригери, които да използваш в комуникационните стратегии:

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Хало ефект (ефект на ореола)

Изразява се в тенденцията да позволим на едно положително качество на човек или продукт да повлияе на оценката ни за другите му качества или характеристики. Например, ако намерим някого за привлекателен, можем подсъзнателно да предположим, че той също е интелигентен и мил.

Разказване (storytelling)

Изкуството да се разказват истории, използвано в много контексти, за да направи информацията по-ангажираща и запомняща се. В рекламата или маркетинга ефективното разказване на истории може да помогне за създаването на емоционална връзка с публиката.

Социално доказателство (social proof)

Отнася се до склонността на хората да копират действията на другите в опит да се държат правилно в дадена ситуация. Например, по-склонни сме да опитаме ресторант, ако видим, че е пълен с клиенти.

Пристрастие към недостига (scarcity bias)

Ако нещо се възприема като оскъдно, ние сме склонни да му придадем повече стойност. Търговците на дребно често рекламират „ограничени оферти“, за да използват това пристрастие, карайки потребителите да купуват от страх да не пропуснат случая.

Чувство за спешност и недостиг се нарича още FOMO – Fear of Missing Out (Страх от пропускане) и се отнася до страха и социалната тревожност да бъдеш изключен от преживявания и събития.

Виж още: Атрактивно продуктово описание, с което да продаваме повече

Пристрастност на авторитета (authority bias)

Тенденцията да се вярва по-лесно на твърдение, ако идва от човек, възприеман като авторитет, като лекар, главен изпълнителен директор или известен учен.

Избягване на загуба (loss aversion)

Тенденцията да искаш да избегнеш загуби, вместо да придобиеш еквивалентни печалби. Например страхът от загуба на 100 лева е по-мощен по отношение на мотивацията от възможността да спечелиш 100.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Рамкиращ ефект (framing effect)

Става въпрос за това как се представя информацията. Например, хората ще реагират по различен начин на едно и също вещество, в зависимост от това дали се казва, че има 90% шанс за излекуване или 10% шанс за неуспех, въпреки че статистически е едно и също нещо.

Пристрастие към анкериране (закотвяне) (anchoring bias)

Когато вземаме решения, ние сме склонни да разчитаме твърде много на първата част от информацията, която получаваме („котвата“), която може непропорционално да повлияе на последващата ни оценка на цени, стойности или по-нататъшни решения.

Претоварване с избор (choice overload)

Това може да се случи, когато се предлагат прекалено много възможности. Парадоксално, но това може да доведе до парализа на решението или до по-малко удовлетворение от направения избор, тъй като акцентът се поставя върху разходите и възможностите на отхвърлените варианти.

Пристрастност на потвърждението (confirmation bias)

Тенденцията да търсим, интерпретираме и запомняме информация по такъв начин, че да потвърждава нашите предубеждения, като същевременно пренебрегваме доказателства за противното.

Виж още: 15 впечатляващи примера за B2B контент маркетинг: изследване на успешни подходи

Заключение

Научаването на тези психологически тригери ще промени стратегията ти. Ако си маркетинг специалист или продавач, изучаването им ще ти помогне да продаваш повече или да те наемат на работа. Ако не се интересуваш да бъдеш една от тези две фигури, все пак можеш да се задълбочиш в тях, за да не се поддаваш или да правиш своите покупки по по-рационален начин.

Но избягвай да ходиш до супермаркета, когато си гладен.