Блог за уеб технологии, маркетинг и SEO, мотивация и продуктивност
Зрителският и училищният спорт според Сет Годин
Преди време ми направиха силно впечатление публикации на маркетинг специалиста Сет Годин за масовите спортни събития и какво би трябвало да бъде значението на училищния спорт. Ето моите размисли по тези публикации. Да видим какво представляват зрителският и училищният спорт според Сет Годин.
Публикацията е обновена на 15.07.2023.
Кой е Сет Годин ?
Seth Godin е много популярен и цитиран американски автор на делови бестселъри. Успешен предприемач, лектор, блогер, маркетинг специалист. Завършил информатика и философия, Мастер по бизнес администрация. Част от известните му книги, от които много хора черпят вдъхновение:
„Всички сме уникални“,“Линчпин“,“Малкото е новото голямо“,“Племена“,“Виолетовата крава“, „Poke the box: кога за последен път сте направили нещо за първи път?“, „Дълбоките води“, „Уроците на Икар“ и много други. Публикациите в блога му са характерни с краткостта си и точните си попадения.
Аз съм човек, който вижда нещата, подчертава възможностите и тласка хората да правят важни промени.
– Сет Годин
Сет Годин за зрителския спорт
Всяка година харчим повече от трилион долари във време и внимание за организирани спортни събития. А средното време на интерес тях е невероятно късо.
– Сет Годин, Spectator sports
В живота си имаме често значими периоди, но идват много рекламираните спортни събития и замират интересите ни към друга част от нашия бит. Дали наистина е безобидно? Или все пак ни поднасят хляб и зрелища, за да не се задълбочаваме в смисъла на живота си.
Наблюдавах познати по време на футболен сезон. Нямаха време да създадат семейства и деца, защото прекарват по десетки часове в говорене и в коментари по Facebook за някоя среща. Нямат време дори да спортуват.
Да, интересното е, че седейки на дивана и крещейки заради победите или загубите на любимците си, много хора си въобразяват, че вземат дейно участие в спорта.
Милиарди хора купуват билети и инвестират безброй часове да гледат и коментират неща, които нямат абсолютно никакво значение.
– Сет Годин, Spectator sports
Дали се запитваме, има ли смисъл да седим и гледаме с часове събитие, за което участниците вземат неоправдано безумни суми? А ние губим неоправдано полезното си време. Днешните гладиатори създават само зрелищата, за да занимават мислите ти, докато някъде нещо се случва. А ние си въобразяваме, гледайки спортния спектакъл, че участваме във велико събитие.
А може би точно тази незначителност и ефимерност на спортните събития е в основата на тяхната привлекателност. Вместо да водим страстни спорове за важни неща, проблеми с последствия, теми, където човек може да е греши или да е прав, организираните спортове са необходимата лесна възможност за изключване от важното в живота без угризения.
Спортът и политиката
Да не говорим за политическите игри замесени в спортните събития. Спортът уж беше за мир, но отдавна служи за политическо изнудване, прокарване на мръсни политически идеи, огромни корупционни сделки, залагания и фармацевтични опити.
От спортните агитки направихме политически протестиращи, а от тях партии. Синьото и червеното се объркаха с лявото и дясното, с фили и фоби…Защото някой знае как да ни владее, след като ни раздели. И ни управлява така, че да се отнасяме към сериозните неща като към спортни събития.
Футболните хулигани са истински проблем, може би създаден не спонтанно Но хулигани напоследък виждаме навсякъде – в науката (псевдоучени крещящи за мнението си, очернящи опонентите си); в работите на климата; между журналистите, забравили, че трябва да анализират, а не да ни командват и проповядват едно pensée unique, заплатено им щедро от техни господари.
Училищният спорт
Ако се погледне професионално и с отговорност на развитието на училищния спорт, той може да има някои ценни резултати:
- Обучение на работа в екип;
- Доживотен навик за спортуване;
- Даване на шанс на деца, които не са насочени към академичния живот, да блеснат;
- Предлагане и развитие на лидерски възможности;
- Оценяване на постоянството, новаторството и отговорността;
- Привикване на дисциплина и самодисциплина;
- Навик за грижа за собственото здраве.
Вместо това сме свидетели на много грешки в това поле. На първо място се поставят състезанията и победата. Вместо отлична училищна спортна база, се строят огромни стадиони в малки населени места. Не се дава голяма възможност на деца, които нямат необходимите физически качества, за да спечелят.
Какво би станало, ако треньорите биха награждавани за това, което действително се оценява от родителите, а не за пресъздаване на това, което хората виждат по телевизията?
– Сет Годин, Rethinking the Sports-Industrial Complex
Училищните спортни състезания
Организираният спорт, спортните състезания в училищна възраст, представляват истинско предизвикателство. Резултатите се измерват по спечелени точки. Твоят отбор или печели, или губи. Ти или печелиш, или губиш.
Учим децата да се идентифицират с резултатите. Оттам можем да им създадем измамно самочувствие и стремеж за господство.
Рано или късно детето, вече пораснало, ще трябва да признае, че победата няма да се случи.
И тогава какво става?
Икономическата полезност почти винаги възниква, когато сме добри в неща, които не са лесни за измерване.
Ако имате шанс да играете игра, която се основава на недостига и победителят взема всичко, може би вместо това си струва да играете различна игра.
– Сет Годин, Compared to what?
Спортно, здравословно и морално въображение
Чрез достъпните по цял свят огромни спортни спектакли и състезания, чрез училищните отбори и състезания, създаваме спортно въображение. Децата се виждат бъдещи спортсмени и мечтаят да забият победния гол на световно първенство.
Със сигурност с това създаваме и въображение за печалба. Бъдещите шампиони мислено се виждат в последна мода Ламборгини. И със сметки с много нули.
Има и здравословно въображение. Идеалът за фитнес и благополучие, поддържане на перфектна фигура, изпъкнали мускули, силна имунната система.
Ами моралното въображение?
Визуализиране на това, което е възможно да се направи. Да се отговори на въпроса: „как мога да направя това по-добрe?“
Не защото това е наша работа или защото ще спечелим награда. Просто защото можем.
Можем да започнем там, където сме, и можем да подобрим нещата.
– Сет Годин, The moral imagination