Блог за уеб технологии, маркетинг и SEO, мотивация и продуктивност
Ако те е страх от промяната, не си сам
Новите технологии ни стресират. Още не сме свикнали със смарт телефоните и компютрите, ето че идва и изкуственият интелект, от който трябва да започнем да разбираме, за да си изкарваме препитанието.
Сигурно много от нас, ако се замислят, изпитват това усещане сутрин на събуждане – чувстват се като Бил Мъри в “Деня на мармота”. В този филм главният герой преживява един и същи ден всеки ден, принуден винаги да започва от нулата, за да завладее жената, която обича. Ние толкова сме свикнали с повторяемостта в ежедневието, че не обръщаме вече внимание. Дори ако нещо не е като предишния ден, леко ни хваща страх от промяната.
Особено ако работим в мрежата. Там всички сме като Бил Мъри. Едва си приключил и публикувал едно съдържание, вече трябва да се замисляш за следващото. Сайтове, блогове, социални медии. Тъкмо си усвоил една социална мрежа, хоп, появява се следващата. Тя изведнъж става много вирусна и трябва да се включиш, за да бъдеш в крак с конкуренцията. Всеки ден.
Днес социалните платформи са тези, които влияят (дори не толкова тихо) върху работата, бизнеса, културата, обществото, икономиката…всичко. Tук и сега трябва да разберем как да се движим.
Единствените учители, които имаме на разположение, са интуицията и миналите грешки.
Историята на knocker-up
Чукач (knocker-up) са били хора, които чукали по вратите и прозорците – като професия – за да събудят хората сутрин. Тази професия е била разпространена в Холандия, Великобритания, Ирландия и някои други страни. Продължила е до Индустриалната революция. Имало е нужда от такава работна ръка, когато будилниците не са били нито евтини, нито надеждни. Задачата е била да се събудят спящите хора, за да могат да стигнат навреме за работа. След 50-те години тази професия е изчезнала.
Случило се така, че някои „чукачи“ след 50те г. на миналия век се оказали неподготвени за промяна, остарели и изместени. Други успели да се преоткрият, като сменили работата си и по този начин се адаптирали към настъпилата промяна.
„Големите надежди“ на Чарлз Дикенс включва кратко описание на knocker-up. Професията им е документирана и обяснена и в епизода „Индустриалната революция“ от телевизионния сериал „ Най-лошите работни места в историята“.
Страх от промяната
Примерът с горната професия е парадигматичен за значението на разбирането на времето, в което живеем, и промените, които то носи със себе си. Колкото и да си добър в работата си, ако социокултурните и технологичните условия се променят, ще бъдеш отрязан.
Безработицата може да се случи на всеки на даден етап от живота му. Да я изживееш или да си я преживял не те прави глупак. Може просто да са се променили правилата на играта, а ти още не си бил готов.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});Паника от новите технологии: ако те е страх от промяната, не си сам
Не се паникьосвай. Всичко излиза извън контрол по реда си.
– Дъглас Адамс ”Сьомгата на съмнението“
Технологиите винаги плашат хората. Това не е нещо ново.
Технофобите са съществували още преди Ned Ludd – теоретикът (чието съществуване не е сигурно) на така нареченото Лудитско движение, което се развива в началото на 19 век в Англия и се характеризира със саботаж на индустриалното производство. Машини, като тъкачния стан, въведени по време на Индустриалната революция, всъщност се смятали за заплаха от наемните работници, защото смятали, че ще причинят намаляване на заплати и безработица.
Новото плаши винаги, както се вижда от реакциите на големите промени, настъпили в човешката история:
1. 400 г. пр. н. е.: хората се страхували от писането, смятали, че това ще изтрие паметта.
2. 1400 г.: католическата религия поставя под въпрос изобретяването на печата.
3. 1565: страхували се от книгите, биха създали объркване и хаос.
4. 1775: новините и вестниците биха създали изолация.
5. Ранният 19 век: време е за лудизма.
6. 1820: скоростта на влаковете би накарала утробата на жените да се движи. „Телата на жените не са предназначени да изминават петдесет мили в час“.
7. 1831: Майкъл Фарадей открива електромагнитни полета, идва ред на страха от електричество.
8. 1880: Електрическите крушки плашат.
9. 1890: Изобретяването на телефона, би позволило на злите духове да пътуват; телефонът щял да убие социалния живот, срещите лице в лице.
10. Началото на 1900 г.: жените не трябва да шофират, защото са твърде нестабилни.
11. 1936: Годината на радиото: то би отклонило вниманието на децата от писането на домашните.
Серия от правила, които описват нашите реакции към технологиите
Сигурно си чувал за книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“? Нейният автор Дъглас Адамс има и друга книга – ”Сьомгата на съмнението “, върху която е работел до смъртта си през 2001г.. Тя е публикувана след смъртта му и се основава на множество негови статии по темата за технологиите.
Сьомгата на съмнението включва и есе, озаглавено „Как да спрем да се тревожим и да се научим да обичаме Интернет“, което за първи път се появи в секцията News Review на The Sunday Times през август 1999 г. В есето Адамс предлага набор от правила, които описват нашето отношение към технологията:
- Всичко, което е в света, когато се родиш, е нормално и обикновено и е просто естествена част от начина, по който светът работи.
- Всичко, което е изобретено между твоите петнадесет и тридесет и пет години е ново, вълнуващо и революционно и вероятно можеш да направиш кариера с него.
- Всичко, изобретено след твоите трийсет и пет години, е против естествения ред на нещата.
Приложи този списък към филми, рок музика, текстообработващи програми и мобилни телефони, за да разбереш на колко години си.
Виж още: Дали AI ще открадне работата ни
Всички сме с бизнес, който се намира в зоната на несигурността
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});Фактите не престават да съществуват, само защото ги пренебрегваме. Искаме или не, ние сме в бизнеса на несигурност. Дори да не използваме технологии, ние сме повлияни от тях.
Пример: Ако Google и другите търсачки решат да деиндексират град Банско и ти работиш в туристическия сектор там, гарантирам ти много неприятни последствия, независимо дали мразиш технологиите или не.
Несигурността е много уморителна и стресираща. В този смисъл предполага трансформация на начина, по който се отнасяме към работата, оставяйки настрана всички твърди идеологии, с които сме израснали. Синдромът на твърди предразсъдъци по отношение на технологичните иновации няма да ни помогне в лицето на предстоящите промени.
Технологията ще ти открадне работата или ще ти даде възможност за нова, по-интересна?
Очевидно е, че колкото повече компанията става технологична, толкова повече работни места намаляват. И колкото и да е парадоксално, това, което винаги е било най-старата мечта на човека, свободата от работа, се превръща в кошмар.
– Умберто Галимберти (италиански философ, есеист и психоаналитик)
Изобретяването на асансьора често се приписва на Елиша Отис, но това не е така: той е изобретателят на спирачката на асансьора, което всъщност гo прави годен за използване по безопасен и непрекъснат начин. Усъвършенстването на тази технология имаше огромно социално въздействие: родиха се небостъргачи и, противно на случвалото се до този момент, богатите класи избраха да останат на горните етажи, като по този начин обърнаха стойността на апартаментите. Дотогава бедните оставаха на горните етажи.
Преди двеста и петдесет години Елизабет Билингтън е била най-известната и най-слушаната оперна певица в света. Тя печелела 10 000 паунда на година, което днес е около 680 000 паунда.
Но певицата Тейлър Суифт през 2016 г. спечели $160 милиона.
Това става възможно благодарение на еволюцията на технологиите. По времето на Елизабет Билингтън, записите ставали чрез фонограф, на който е трябвало да се записва петдесет пъти на ден, за да получи двеста копия от албума си. Броят на хората, до които Тейлър може да достигне днес с обикновен студиен запис, е безкрайно по-голям.
Само преди няколко десетилетия, за да се осъществи запазване на продуктите в домовете, са съществували малки сгради, използвани като ледници, където са натрупвали лед от планините за продажба на населението. Тези “ледници” са били пълнени през зимата с натрошен лед или пресован сняг. Оттам хората закупували за домовете си, за да запазват по-лесно развалящите се продукти. С настъпването на промишленото и технологично развитие, особено в Англия, се появили промишлените инсталации за производство на лед. Днес, с появата на хладилника, тези трудоемки професии са станали излишни.
Същото се отнася и за климатиците. Днес без климатик, например, интернет нямаше да съществува (трябва да се охлаждат сървърите).
Архитектурата и градските селища също са се променили като функция на климатиците: някои градове са родени и развити на немислими места (например Дубай е немислим без климатизация).
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});Заключение
Днес новата плашеща ни технология, например тази на изкуствения интелект, може би ще революционизира света към по-лесен и интересен живот. Вече започна търсенето на нови, свързани с нея, професии. (Все се надяваме човечеството да има достатъчно разум да използва технологиите за свое добро, а тези които ги искат за други цели, да останат пренебрежително малко на брой.)
Каквото и да са технологичните промени в бъдеще, има един фундаментален въпрос, който винаги трябва да си задаваш, за да не бъдеш хванат неподготвен:
Коя технология ще доведе до промени в работата ми?
