Как да се доближиш до творческия процес на създаване на текстове

В тази статия искам да говоря за методите за писане, по-конкретно как да се приближим към творческия процес на създаване на текстове. Не е достатъчно да си ходил на училище до 11_^ти клас за развитие на писателски умения. Дори университетът не е достатъчен. Наистина, в много случаи, от това, което чета наоколо, изглежда, че училището и университетът не са служили много.

Да се чете колкото може повече

Не си мисли, че ще се научиш да пишеш творчески, красиво, привличащо, ако не си активен читател. Ако искаш да станеш писател наистина трябва да развиваш уменията си като читател, и то не само на повърхностно ниво. Изследвай различни теми, не се ограничавай до една сфера, тъй като това може да постави граници на твоята перспектива в дългосрочен план. Четенето на разнообразни теми ще обогати твоето речниково богатство, не на този прахосан в библиотеката речник, а този, който ще изградиш в своя мозък през годините.

Ще усвоиш конструирането на мисли по нови начини. Ще започнеш свободно да изразяваш концепции и да участваш в разисквания. Ще обогатиш своята културна палитра.

Не можеш да пишеш без култура. Тя е задължителен багаж, за да започнеш това творческо пътуване.

Създаването на креативното писмено богатство ти дава възможност да пътуваш в мислите си свободно навсякъде, защото си напълнил въображаемите си куфари с думи, концепции, истории, теми, фрази, статии, които си чел с течение на времето. И колкото повече пълниш тези куфари, толкова по-добре. 

Виж още: 5 страхотни причини да четеш книги и стратегии за повече четене

Как възниква вдъхновението

Вдъхновението се явява като сила, която произтича от различни влияния и стимули. Сила, която е едновременно индуцирана и индуцираща. 

Писането не е създаване на нещо ново, а по-скоро трансформация на вече съществуващи концепции и идеи, които се активират в подходящия момент. Дотогава те съществуват като само скицирани, едва споменати, неуловими, внезапни, уловени по време на четене, на ходене, на пътуване и съхранени в паметта ни в очакване да се използват.

Аз ги наричам база данни във външни харддискове, въображаеми, които са пак там в паметта, но все още не в оперативната памет.

В точния момент, тези елементи се извличат от огромната база данни, несъзнателно, готови да бъдат трансформирани в писмена работа.

Незрелите поети подражават; зрелите поети крадат.

– Томас Елиът

Този израз не трябва да се разбира буквално, но подчертава важността на външните влияния за творческия процес. Писателят, подобно на художника, е творческа личност, но същевременно е зависим от външни влияния, които го обогатяват. Той не може да изолира себе си от света. Оттам се ражда творческата му сила.

Вдъхновението се съчетава с любопитство. Без него креативността не може да съществува – това е състояние, което стимулира постоянното учене и развитие.

И така, нека да направим синтез на по-важните източници на вдъхновение за пишещия човек.

Важни източници на вдъхновение за пишещия човек

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Наблюдение на света около себе си: Всекидневните ситуации и хора предоставят богат източник на вдъхновение. Обръщаме внимание на детайлите, емоциите и динамиката на обществото, което често стимулира нашето въображение.

Четене и изследване: Четенето на различни литературни произведения и изследването на различни теми възбуждат въображението ни и предоставят нови перспективи.

Лични преживявания и емоции: Чрез тяхното анализиране се навлиза в дълбочините на личността на създаваните герои и се предава реалността във въображаемите им светове.

Събития и новини: Актуални събития и новини могат да бъдат източник на вдъхновение за създаване на истории, свързани със съвременната реалност или с подобие на нея от миналото.

Изследване и планиране в творческия процес на създаване на текстове

Процес на изследване

Процесът на изследване на материята за бъдеща творба е от съществено значение за създаването на автентични и зашеметяващи истории. Този процес често включва няколко ключови етапа:

Литературно изследване

Започва се с обширно литературно изследване в областта, която се решава да се обхване. Четене на свързани теми, произведения на други автори, които са съчетали подобни елементи в своите творби.

Местоположение и атмосфера

Посещение или изучаване на местоположения, които вдъхновяват или са подходящи за развитието на сюжета. Важно е да усети атмосферата, емоциите и детайлите на дадено място.

Исторически контекст

Ако темата го изисква, се проучват исторически фактори и периоди, свързани със събитията в творбата. Изследват се детайлите на социалния, политическия и културния контекст, за да се внесе допълнителна дълбочина, наситеност и структурираност на историята. Това включва изследване на различни места, епохи и характери, както и общуване с експерти и събиране на разнообразни впечатления.

Разговори с експерти и специалисти

Разговаря се със запознати с материята или събитията хора или просто с хора, чието мнение и опит могат да обогатят текста. Търсят се различни гледни точки.

Създаване на характери

Развиване на героите чрез анализ на характерите на реални или художествено създадени личности. Изследване на техните мотивации, страхове и развитие през времето.

Емпатия и вглеждане в психологията на героите

Авторът трябва да се стреми да влезе в кожата на героите си, да разбера тяхната психология и мотивация. Този процес включва емпатия и въображение, за да се създадат действително реалистични и сложни персонажи.

Процес на планиране

Планирането на творческия процес е ключов етап при създаване на текстове.

1. Започва се със създаването на ясна идея или концепция за творбата. Това може да бъде тема, сюжет, концепция или основна идея, която вълнува автора.
2. Определя се целта на произведението или на текста: есе, разказ, пътепис, роман – това, което се стреми да се постигне. Това може да бъде предаване на определено послание, изследване на тема или просто създаване на забавна история.
3. За кого е предназначена творбата? Какви емоции или реакции би искал да предизвикаш у читателите. Адаптирай стила, тона и подхода си спрямо целевата аудитория.
4. Структуриране на творбата – дали ще бъде есе, разказ, роман или друг вид литературно произведение. Колко обширна и конкретна да бъде темата?
5. Разработка на персонажи и образи. Разбор на главните персонажи, техните характеристики и отношения. Определяне на ключови образи или символи, които ще допринесат за смисъла на творбата.
6. Изследване и фактология (при необходимост). Ако творбата изисква фактическа информация, се провежда подробно изследване. Това включва четене, интервюта, събиране на релевантни материали, източници и идеи, които привнасят вдъхновение.
7. Подготовка на плана на творбата. Разглеждат се отделните части и се подреждат в логичен ред. Определяне на начало, среда и край, или въведение, развитие и заключение, както и ключови точки в протичането на сюжета или аргументацията. Създава се груб чернови план, който да служи като ориентир. Този план може да се променя по време на писането, но предоставя основна структура.
8. Задаване на времеви рамки и етапи. Ефективно разпределяне на времето, за да се избегне претоварване и стрес, а и да се поддържа продуктивността.
9. Използване на техники за стимулиране на креативността: експериментиране с различни концепции и подходи; поглед от различни точки и съчетаване на различни идеи. Изпробване на техники като мозаечно мислене, брейнсторминг (brainstorming) – мозъчна атака, за да се стимулира креативния потенциал.
10. На базата на плана се започва с писането. Има различни подходи към този процес:

• Първи чернови – писане без самоцензура. Дай свобода на идеите си да се изразят, дори ако не са напълно формулирани.
• По време на процеса редактирай и коригирай неща по необходимост, запазвайки фокуса си върху целта и съобщението на творбата.

11. След този етап проучи първата си чернова и я оцени обективно. Идентифицирай силните и слабите страни, за да направиш подобрения. Покажи я на приятели и роднини и потърси честно мнение.

12. Извърши необходимите редакции и подобрения върху текста. Увери се, че целите ти са постигнати и че текстът е изчистен и ясен.

Този метод помага да се създаде структуриран и организиран фундамент за творчеството, като същевременно остава достатъчно гъвкав за креативни промени.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Как се подхожда към писането

Какво правиш, докато поставяш думите на хартията или на екрана? Не се отнася към самото механично действие, а към вътрешния импулс, който го генерира. Този импулс е произведение на твоя мозък, който е изработил идеи и концепции, развил дискурс около определена тема и после е предал команда на ръцете ти да движат химикалката по листа или да натискат клавишите.

Писането не е за срамежливите. В смисъл – не е за тези, които се срамуват да показват написаното. Писателят изпитва съмнения, излага всичко публично, разкрива своята интимност, разголва душата си. Това, което изразява чрез думите, не е нищо повече от описание на себе си, на своята личност.

От друга страна страхът от сравнение не е страх само на срамежливите и затворените в себе си автори, а на всички.

Срамежливостта често намира просвет благодарение на писането. Средствата, с които разполагаме днес – блогове и т.н. – ни помагат да дадем воля на най-скритата си същност; дали го правим добре или зле, е въпрос на техника и култура.

Когато решиш да почнеш да се изразяваш, няма място за колебание. Ти си експерт в темата, която обхващаш. Това е усещането, което читателите ти трябва да почувстват.

Ключът към успеха е скрит в една магическа дума: доверие. Без значение дали пишеш фантастичен разказ или есе за икономиката на даден исторически период, произведението трябва да излъчва достоверност.

В крайна сметка, нали си решил да пишеш за това, което дълбоко ти е познато. Писането, включително и творческото, не може да бъде изпълнено с импровизация.

Избор на тон

Когато се подхожда към писането, обикновено се избира тон, който е съобразен с темата и целта на произведението. В зависимост от това дали пишеш есе, разказ, роман, или друг тип текст, се използва различен тон, за да предадеш нужните емоции и съобщения.

1. Обективен и научен тон – при писане на научни или информационни текстове. Той е без емоционално въздействие. Подчертава яснотата и точността на израза.

2. Личен и емоционален тон – ако целта ти е да споделиш лични преживявания или да въздействаш емоционално върху читателя. Той може да бъде по-искрен и емоционален.

3. Хумористичен тон – при създаване на комедийни или хумористични произведения. Той е лек и игрив. Играе се с думите, създават се комични ситуации и се влага хумор в текста.

4. Солиден и професионален тон – в деловите или професионални контексти. Той е формален и уважителен. Тук се стремиш да запазиш професионализма и сериозността на израза си.

5. Литературен тон – при творчески произведения като разкази или романи. Той включва различни стилове, вариращи от поетичен до детайлен и богат на литературни изрази и похвати.

6. Изследователски и дебатен тон – при аргументативни текстове. Въвеждат се аргументи, представят се контрааргументи и се стремиш да убедиш читателя в подкрепа на своите идеи.

Всеки текст изисква уникален тон, който да отговаря на неговата цел и аудитория. Гъвкавостта в използването на тонове е ключов аспект от писателската техника.

Виж още: Какво значи да се пише в мрежата ясно и разбираемо – творческо писане срещу уеб писане

Идва момент за начало на творческия процес на създаване на текстове

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Най-накрая след преминаването на целия подготвителен етап и придобитата добра културна основа, благодарение на десетките прочетени книги, се застава пред самия творчески процес на писане. Имаш своето вдъхновение. Любознателен какъвто си, имаш своите записки от ежедневната реалност, от идеите от прочетеното, от разговори с интересни личности. Идва най-благоприятният момент да подредиш това и да внесеш вътре своя импулс за представянето му. Откъде да почнеш?

Не започваш да пишеш без работен план.

Ето някои стъпки, които трябва да имаш предвид, преди да започнеш да пишеш това, което е било в главата ти от няколко дни.

• Заглавие. Изборът на заглавие е основен. Трябва да се избира много внимателно. Кои думи да използваш? Да бъде конкретно или с въображение? Зависи от вида на текста, който предстои да развиеш. Заглавието на статия трябва да отразява засегнатата тема, в противен случай тя няма да бъде възприета по правилния начин от читателите. Трябва да бъде съобразено с някои правила на уеб мрежата, като SEO. Заглавието на разказ или роман, от друга страна, оставя повече място за въображение.
• Точки за развитие. Раздели работата, която пишеш (било то роман, разказ или статия) на няколко точки, които после да разшириш и обогатиш старателно, и комплексно, както направих с тази статия. Ще ти трябва, за да имаш следа, за да не се изгубиш по пътя. 
• Съдържанието. След това премини към разширяване и развитие на тези точки. Контурът, който си направил, ще се трансформира в хомогенен и цялостен текст.
• Изводът. Как да завършиш своя роман, разказ, статия? Няма правило и зависи от различни предпоставки. Краят на един роман не е задължително да е избухващ, епичен или поетичен. Въпреки това, той трябва да отразява стила, следван за цялата работа. Краят на статията трябва да завършва дискусията, като може би повтаря основните концепции, изразени по време на развитието ѝ.
• Правилност на езика. Писането на български, спазвайки основните правила на нашия език, които трябва да сме научили в началното училище в ранна възраст, представлява елемент от първостепенно значение за един писател. Недопустимо е всеки, който пише за обществеността, да пренебрегва граматиката и правописа. И все пак, особено в мрежата, често виждам глаголи в трето лице, множествено число да завършват на -ът (вместо на -ат), само за да дам пример за най-често срещаната грешка, открита онлайн: мрът, нападът. Проблемът е, че мнозина не забелязват тези грешки. И се свиква с некоректността и небрежността.
• Препрочитане и редактиране на произведението. Препрочитай произведението си няколко пъти, преди да го публикуваш. Не само за да намериш вероятни грешки, но и защото може да намериш пасажи, които да промениш, изрежеш или може би да разшириш. След като го прочетеш няколко пъти и си доволен, изпрати го на приятелите си, като ги помолиш да ти дадат честни рецензии и да ти посочат грешките или неразбираемите фрагменти.

В заключение

Писането включва работа и жертви, без съмнение. Но и удовлетворение. Удоволствието да бъдем прочетени, разбрани, че сме били полезни на някого, може би и че сме били оценени за това, което сме написали.

Но най-голямото удовлетворение е да допринесеш за изграждането на част от литературата, разбирана в най-широкия смисъл, тази на набор от произведения с цел, както естетическа, така и информативна. Следователно дори статиите в блогове са литература.