Запълване на вакуума в сърцето. Размисли в деня на народните будители

Попадна ми един цитат на известния френски математик от XVII век – Блез Паскал: “В сърцето на всеки човек има вакуум във формата на Бог…”. В деня на народните будители в България си мисля за духовното, което трябва да има един народен будител, за да бъде наистина такъв. И още, размишлявам за вакуума в сърцето, вакуума в душата и вакуума в ума – с какво го запълваме, ако се появи.

Как така го имаме вакуума в сърцето?

В сърцето на всеки човек има вакуум във формата на Бог…

– Блез Паскал

За тази част от цитата съм съгласна с Паскал. Но вярвам, че вакуумът го има, когато не намираш кого да обичаш, когато не можеш да обичаш никой човек. Възможно е да смяташ, че обичаш някого или някои хора, но всъщност не познаваш любовта, чувството е фалшиво. И тогава усещаш този вакуум и търсиш нещо отвъд, което да обичаш, на което да дариш любовта си, от което да направиш смисъл на живота си. Дали е правилен или грешен, разбираш късно, накрая. Самият Паскал се обръща към бога (приема религията янсенизъм) когато баща му, с който е имал много близка връзка след смъртта на майка си, се разболява тежко.

Как запълваме вакуума в сърцето?

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Всички ние имаме вродена духовна нужда. Има хора, които запълват тази нужда (този вакуум) с Бог и религия и има такива, които я запълват с нещо друго.

Появиха се нови религии (без да коментирам правилни или грешни са те):

Религията на зелените, екологията, био-_то.

Религията на фитнеса.

Религията на кето, палео, веган, фруктарианство и др.

Религията на самоусъвършенстването, производителността и управление на времето.

Религията на инфлуенсърите, коучинга.

Религията на конспирациите (QAnon, ваксини, 5G, рептили и др.).

Религията на антикомунизма. (Религията на комунизма е отдавна съществуваща. Тази на антикомунизма се ъпдейтна.)

Религията анти Русия и анти Китай (религията анти война не е на мода).

Религията на националистите (тя си съществуваше, но я ъпдейтнаха).

Религията на антисемитизма (ъпдейтнаха я и обогатиха с други анти “хуманизми”).

Религията на анти науката (и тя не е нова, но се ускори и продължава да се захранва от старите религии).

и т.н.

Тези нови религии не са нито по-лоши нито по-добри от старите религии. Някои от тях се появиха не да запълнят духовен вакуум, а по-скоро умствен такъв…

Безкрайно много идеологии, породени от нуждата да запушат тази дупка в нас „под формата на Бог“

Но трябва да внимаваме как удовлетворяваме тази нужда, без да изпадаме в догми, наивно и сляпо вярване, разделение, вражди и омраза едни към други.

Виж още: Размисли по врeме на една епидемия

И Чарлз Буковски се е изказал за „новите религии“

И за потвърждение на написаното от мен по-горе, ще дам един дълъг цитат на Чарлз Буковски от книгата му “Жени”:

Взех си бутилката и отидох в нашата спалня. Съблякох се по боксерки и си легнах. Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Индия, рисуване, писане, скулптура, композиране, дирижиране, туризъм, йога, секс, хазарт, пиене, мързел, кисело мляко, Бетовен, Бах, Буда, Христос, сок от моркови, самоубийство, ръчно ушити костюми, частни реактивни самолети, Ню Йорк… а накрая всичко се изпарява и се разпада. Хората трябва да си намират някакво занимание, докато чакат смъртта. Сигурно е добре, че все пак имаме избор.

Аз бях направил своя избор. Надигнах бутилката с водка и започнах да я пия чиста. Руснаците разбират от алкохол.

– Чарлз Буковски „Жени“

Заключение с цитат

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Както тръгна и се случи, цялата публикация се опря на цитати.

Завършвам с една мисъл на Тициано Терцани (италиански журналист и писател) от книгата му “Краят е моето начало”:

Един път има в живота. Смешното е, че се усещаш, когато е приключил. Поглеждаш назад и казваш ”О, гледай, има нишка.“ Когато живееш, не виждаш нишката, но тя е там. Защото всички решения, които вземаш, всички избори, които правиш, са определени, вярва се, от свободната воля, но дори и това е лъжа. Те се определят от нещо вътре в теб, което е преди всичко твоят инстинкт, а след това от нещо, което индийците наричат ​​карма, натрупана дотогава.

– Тициано Терцани „Краят е моето начало“

Като се замисля, човек през този дълъг път в живота има задачата да расте. Но да расте в тези три посоки: в тялото, в интелекта и в своята духовна част.… И се случва, като при ония старинни дървени столчета. Липсата на един от тези крак обуславя нестабилността на стола. Липсата на една от тия три посоки на растеж, обуславя нестабилността на човека.

Източник на основното изображение с трикраките столчета Wikipedia.