За любовта и щастието – два велики видеоклипа на Роберто Бенини

По специалния повод за деня на влюбените се сетих, че преди време гледах едно видео с прекрасно изпълнение на Роберто Бенини. Днес реших да го преведа тук на страницата. И така – чети за любовта и щастието и гледай двата силни видеоклипа на Роберто Бенини

Публикацията е обновена на 09.01.2021.

За любовта и щастието с Роберто Бенини

Щастието

Търсете го всички дни, непрекъснато. Даже всеки, който ме слуша сега, да започне да го търси, в този момент. Защото го притежавате. Имаме го. Дадоха ни го на всички нас. Дадоха ни го като дар, когато бяхме малки. Подариха ни го. И беше един толкова хубав подарък, че го скрихме. Както правят кучетата с кокалите – скриват ги. И много от нас го скриха така добре, че не си спомнят къде го оставиха. Но го имаме. Имате го. Гледайте навсякъде, в шкафовете, в отделенията на душата си. Изкарайте всичко на въздух – чекмеджета, нощни шкафчета, които имате вътре. Има го щастието. Ще видите, че ще се покаже. Пробайте да се обърнете рязко, дори да го хванете изненадващо. Но е там. Трябва да мислим винаги за щастието. И ако то понякога ни забравя, ние не трябва никога да забравяме за него. До последния дъх на нашия живот.

Част от видеото с монолога на Бенини от „Десетте заповеди“

Потопи се в света на Приятелството, любовта и Екзюпери – „Южна поща“

А ето и първият монолог, посветен на любовта:

Да се обичаме

Но има нещо да се каже. Времето минава, а фундаменталният проблем за човечеството е останал същият от 2000 години. Да се обичаме. Само че сега е станал по-спешен. Много по-спешен. И когато днес чуваме още да се повтаря, че трябва да се обичаме взаимно, знаем че вече не ни остава много време. Трябва да побързаме да се обичаме. Ние обичаме винаги твърде малко и твърде късно. Да побързаме да се обичаме. Защото в залеза на живота ще бъдем съдени според любовта. Защото не съществува пропиляна любов. И защото не съществува по-голямо чувство да усещаме, когато сме влюбени, от това, че нашият живот зависи изцяло от друга личност, че не сме достатъчни на себе си. Защото всичките неща, даже и неодушевените като планините, моретата, улиците, небето, вятърът и повече – звездите, повече – градовете, реките, камъните, сградите – всичките тези неща, които сами за себе си са празни, безразлични, изведнъж, когато ги погледнем, се зареждат с човешко значение и ни очароват, вълнуват. Защо ? Защото съдържат предчувствие за любов. Даже и неодушевените предмети. Защото цялото творение е любов. Защото любовта се свързва със значението на всички неща – Щастието.