Уверени в знанията си, които мислим за сигурни, а те не са…до кризата през 2008

Има хора, които са силно уверени в знанията и уменията си…,а ги нямат или са погрешни. Но тази увереност въздейства върху най-уязвимите и впечатляващите се. Разпространява се сред масите. Стават по-невежи, защото попиват неистини. За съжаление, голяма част от тези хора, които мислят, че знаят всичко, са едни от най-влиятелните личности. Чрез самоувереността в своите фалшиви знания често добиват някаква харизматичност пред невежите и се появява тенденцията на следване.

Тази моя публикация има странно развитие – разследване, проследявайки пътя на една известна мисъл. Ще видиш как от един имейл стигам до известния филм „Големият залог“ (с оригинално заглавие „The big short“) по едноименната книга на Майкъл Луис „Големият залог. Машината на Страшния съд отвътре“. И съответно до голямата криза от 2008 (която е тема на филма).

– „Това, което ни вкарва в беда, не е това, което не знаем. То е това, което знаем със сигурност, но просто не е така.“

 – (Приписвано на Марк Твен)

Уверени в знанията си, а то просто не е така

Почвам малко отдалеч…

Първата част-случката с капачката и сбърканият автор на цитат

Днес чета поредния интересен нюзлетър от Робин Гуд – известен италиански интернет предприемач от повече от 13 години, който живее на портогалския остров Терсейра.

Той разказва за свое приключение, на пръв поглед елементарно, но с големи поуки.

Пътува си Робин из красивия остров с колата на приятел – BMW Z3. В един момент трябва да зареди с бензин, спира на бензиностанцията и естествено се налага да отвие капачката на резервоара. Тъй като колата не е негова, това му е за първи път. Поставя ключа в капачката и завърта. Нищо.

Така минават минути, въртейки наляво капачката, тя се блокира, въртейки я надясно – върти се до безкрайност. Обръща се за помощ към младеж, който зарежда колата си. Младежът коленичи пред капачката, върти я – нищо. Отдалечава се със съжаление, поради невъзможността да помогне.

Робин е в безизходица. Но вижда двама младежи и девойка и ги пита, дали случайно нямат някаква идея, как да му помогнат. Те, като модерни и любезни хора се притичват, единият коленичи до колата и кара своя приятел да търси видео в Youtube, което да обяснява как се отваря капачка на резервоар на такава кола. В същото време момичето се обажда на друг приятел и описва ситуацията и марката на колата, разположението на капачката и предприетите действия.

Един фантастичен отбор по сътрудничество и ефикасност.

Развръзка и извод

И ето чудо, приятелят, с когото разговаря девойката, дава революционна подсказка – да обърнат ключа към посоката, в която капачката се блокира и после да я завъртят. Капачката се развърта. Всички са усмихнати след изморителните 20 минути.

Робин казва по случая:

Най-големият проблем, който ни попречи
да намерим решението за по-малко време,
знаеш ли какво е според мен?

Вярвах, че когато капачката
се блокира, въртейки ключа наляво,
капачката е „затворена“. Когато беше
точно обратното.

Марк Твен мъдро написа:
Проблемът не е толкова в това, което не знаеш,
а в това, което мислиш, че знаеш,
и то е погрешно.

Уверен в знанията си за посоката на завъртане на  ключа, Робин си нанася вреда – невъзможността да зареди колата.

Да, Робин Гуд е чудесен учител, който вади интелигентни изводи дори от обикновени случки в ежедневието. Хиляди го следват, четат, ходят на срещите с него, обучават се в негови курсове за бъдещи интернет бизнесмени. Но в случая в цитата сбърка нещо – автора.

Хареса ми този цитат и тръгнах по следите на неговата история.

Втората част – по следите на цитата – до филма „The big short“

Ако си гледал „Големият залог“, който е страхотен филм, ще си спомниш, че филмът започва с цитат от Марк Твен:

„Това, което ни вкарва в беда, не е това, което не знаем. То е това, което знаем със сигурност, но то просто не е така.“

Това е идеален цитат за филма, цитат, който залага идеята на филма.

Само, че няма никави сведения, че е на Марк Твен – не се появява в нито една от книгите, есетата, писмата или речите му.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Ако се обърнем към Quote Investigator , цитатът според него трябва да се припише на Джош Билинг, който през 1874 г. написва това:

 Честно казано, по-добре е да не знам нищо от това, да знам нещо, което не е така.

Интересното е обаче, че книгата на Майкъл Луис „The Big Short“ започва с подобен цитат от Лео Толстой:

 

„Най-трудните теми могат да бъдат обяснени на най-бавния човек, ако той още не е имал представа за тях; но най-простото нещо не може да бъде разяснено на най-интелигентния човек, ако той е твърдо убеден, че вече знае, без сянка на съмнение, какво има пред себе си. „

– Лев Толстой, 1897

T.e. филмът започва с подобен цитат, като го приписва на Марк Твен, докато оригиналът – книгата – започва с цитат, който има същото значение, но е на Лев Толстой. Може би Толстой е много руски за един такъв филм. Но това настрана. Сега за филма и книгата…

Виж и тази публикация: Да бъдеш свободен: четирите споразумения на Дон Мигел Руис за личната свобода

Третата част – „Големият залог“

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Филмът:

Много финансисти гледаха с ужас, когато американският фондов пазар падаше. 2008 година и много последващи години бяха изключително негативни за цялата световна икономика. Но сигналът на една тиха, незабележима катастрофа идва няколко години преди събитията.

Неликвидните ценни книжа привличат вниманието на някои маниаци и по-късно стават източник на бесни печалби. Тези инвеститори интуитивно разбират през 2005 г. за кризата на финансовите пазари, която би довела до колапса на икономиката. Системата изглежда мрачна и неоспорима.
Джаред Веннет говори на зрителя. Той показва как банката в САЩ, като че ли се е превърнала в най-голямата индустрия до голямата финансова криза от 2008 г.
В допълнение към Vennet са и ексцентричен мениджър на хедж фондове Майкъл Бъри, търговецът Марк Баум и двамата алчни млади Чарли Гелър и Джейми Шипли, които са подпомогнати от пенсионирания банкер Бен Рикерт. Способността да се изчисли развитието на световната икономика до голяма степен помага на главните герои. Докато финансовите институции се разпадат и обикновените хора страдат, те успяват да забогатеят. Страхотният успех завърта главите им и те забравят за съвест и съчувствие. Всъщност играят и против своето бъдеще…

Уверени в знанията си – когато са погрешни

Виж и това: Теорията за плоската Земя или ефектът на Дънинг-Крюгер

За смисъла на оспорвания цитат

Целият смисъл на цитата е, че не в това, което ние просто не знаем, е проблемът. Това е, което мислим, че знаем – това, което вярваме, че е истина, но всъщност НЕ Е – това създава проблеми и ни вкарва в беда.
Лъжливата самоувереност в собствените ти знания може да бъде по-опасна, отколкото просто да не знаеш.

Например, аз не знам как да управлявам кола, почти съм сигурна, че няма да мога да стана добър шофьор – и не карам. Никаква вреда. Но ако си мисля, че знам отлично, по-добре от много други как да управлявам, може би ще карам самоуверено, рисковано и вероятно ще причиня вреди.

Да погледнем същото от друга гледна точка. Знаем ли колко издигнали се по някакъв начин и станали влиятелни лица си мислят, че разбират много добре от политика, икономика, дипломация и причиняват куп непоправими вреди на цели народи. От древността и чак до наши дни. Явлението дори вече добива размери на епидемия.

Не е невежеството, което ни вкарва в беда; фашивото знание е това, което го прави. Колко ли често сме безпочвено уверени в знанията и уменията си…

За книгата „Големият залог“

Книгата е бетселър на Ню Йорк Таймс. Тя не говори толкова за всеизвестната ни финансовата криза, колкото за това, което е причинило срива. Майкъл Люис разказва историята си чрез действията на четири отделни инвестиционни групи. Тези инвеститори, всеки от които работи независимо един от друг, правилно са предвидили срива на жилищните пазари в САЩ през 2007 г. Никой друг не го е видял – или не е искал.

Години наред много от най-големите световни инвестиционни и търговски банки инвестират сериозно във високорискови ипотечни кредити. Това довежда до покачване на цените на жилищата и формирането на „балон на жилищно строителство“. Скоро обаче променливите лихвени проценти по тези ипотеки започват да нарастват рязко, а огромният брой хора с малък или никакъв доход започват да просрочват ипотеките, които вече не могат да си позволят.

Нашите четирима инвеститори решават да продадат „short” пазари на жилища, като инвестират в „credit default swaps” – форма на застраховка срещу ипотечни просрочия. Те по същество са залагали на жилищните пазари: когато (не ако) пазарите на жилища се провалят, инвеститорите ще получат милиони…

Луис разкрива в книгата си комбинацията от корупция, некомпетентност, арогантност и пряка престъпност на най-високите нива на американската финансова индустрия и правителство, които произвеждат това бедствие. Книгата разкрива чистата фикция зад централните принципи, които ръководят икономическия елит, като:

1. Ръководителите, които контролират големи банки и корпорации, са проницателни предприемачи с уникални умения за създаване на богатство и нови предприятия.
2. Трябва да се намали още държавното регулиране.
3. Премахването на данъците на богатите води до повече просперитет за всички.

Виж отново първата точка тук и си повтори цитата:

„Това, което ни вкарва в беда, не е това, което не знаем. То е това, което знаем със сигурност, но то просто не е така.“

Източник на основното изображение Bagogames,

Източници за първото изображение Pngtree.com и Junichi Yamashita.