Изкуството свободно ли е още? Сексизъм ли е един мъж да се възхищава на жени?

Ние сме поколенията на Промяната.

Ние ще променим света. Всичко, което можем и ни позволят…Ще измислим нови думи като „сексизъм„, ще променим смисъла на стари като“толерантност“, „коректност“…Ще променим и изкуството, литературата, историята (тази, вече случила се), истината, мъжа и жената, Библията и Бог дори. (Зависи доколко и докога ни плащат…)

Изкуство или сексизъм?

Прочетено вчера в Coriere.it и  Welt.de:
Стенопис на стихотоворение, който стои от 2011 г. на  фасада на сградата на университета в Берлин – Алис Саломон, ще трябва да бъде заличен след студентска среща, защото е заклеймен като „възпроизвеждане на класическата патриархална културна традиция, в които жените са постоянно изложени на тормоз“. Стихотворението е на боливийско-швейцарския поет Ойген Гомрингер (Eugen Gomringer, 1925)

Ето наказаното стихотворение:

Avenidas
avenidas y flores
flores
flores y mujeres
avenidas
avenidas y mujeres
avenidas y flores y mujeres y
un admirador.
***
Булеварди
булеварди и цветя
цветя
цветя и жени
булеварди
булеварди и жени
булеварди и цветя и жени и
един почитател.

По повод атаката 93-годишния поет казва: „Това е атака срещу културната свобода и поезията точно на място, посветено на свободата.“

На мен стихотворението ми харесва със своята минималистичност, с която успява да ми  създаде една пълна картина във въображението:

„Дълга, широка, спокойна улица, с къщи и цветя и цъфнали дървета, аромат на жасмин. И жените в цветни дрехи, свалили тъмните зимни палта. И усмихнати, и слънце, и пролетно зелено. И там на ъгъла се спира мъж и се любува на цветната картина и в този пролетен ден всички жени му се струват красиви.“

Разбирам, че за някои жени е обидно да бъдат обожавани, да им се възхищават мъжете…Разбирам, че някои нямат усет за красота, чувства, въображение …

„Ако 50 милиона казват една глупост, остава винаги глупост“ – Анатол Франс 

Малко прекрасна „сексистка“ поезия

Сетих се за един друг поет с минималистични стихове, които изразяват много. Намерих чудесни преводи на стихотворения на Жак Превер в сайта на LeeNeeAnn

Chanson de l’oiseleur
Jacques Prevert

L’oiseau qui vole si doucement
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau si tendre l’oiseau moqueur
L’oiseau qui soudain prend peur
L’oiseau qui soudain se cogne
L’oiseau qui voudrait s’enfuir
L’oiseau seul et affolé
L’oiseau qui voudrait vivre
L’oiseau qui voudrait chanter
L’oiseau qui voudrait crier
L’oiseau rouge et tiède comme le sang
L’oiseau qui vole si doucement
C’est ton coeur jolie enfant
Ton coeur qui bat de l’aile si tristement
Contre ton sein si dur si blanc

Песента на птичето
/Превод: LeeAnn/

Птичето, което лети тъй леко
Птиче червено и хладко като кръвта
Птиче тъй нежно, птиче присмехулно
Птичето, което внезапно обзема го страха
Птичето, което внезапно започва да пърха
Птичето, което иска да избяга
Птичето, самотно и обезумяло
Птичето, което иска да живее
Птичето, което иска да пее
Птичето, което иска да вика
Птиче червено и хладко като кръвта
Птичето, което лети тъй леко
Това е твоето сърце, красиво дете
Твоето сърце, което тъжно иска закрила
В твоята гръд, тъй твърда, тъй бяла и мила.

***

Premier jour
Jacques Prévert
Des draps blancs dans une armoire
Des draps rouges dans un lit
Un enfant dans sa mère
Sa mère dans les douleurs
Le père dans le couloir
Le couloir dans la maison
La maison dans la ville
La ville dans la nuit
La mort dans un cri
Et l’enfant dans la vie.

Ден първи
/Превод: LeeAnn/

Постели бели в гардероба
Постеля червена в едно легло
Едно дете в майчина утроба
Майка му в болки и тегло
Бащата в един коридор
Коридорът в една къща
Къщата в градски двор
Градът обвит в нощта
Смъртта, скрита в един вик
И детето, поело дъх в този миг.

***
За теб, любов моя
À toi mon amour
Jacques Prévert

Je suis allé au marché aux oiseaux
Et j’ai acheté des oiseaux
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché aux fleurs
Et j’ai acheté des fleurs
Pour toi
mon amour.

Je suis allé au marché à la ferraille
Et j’ai acheté des chaînes
De lourdes chaînes
Pour toi
mon amour.

Et puis je suis allé au marché aux esclaves
Et je t’ai cherchée
Mais je ne t’ai pas trouvée
mon amour.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

За теб, любов моя
Превод :LeeAnn

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.

От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.

От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.

Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.

***
Alicante
Jacques Prévert

Une orange sur la table
Ta robe sur le tapis
Et toi dans mon lit
Doux présent du présent
Fraîcheur de la nuit
Chaleur de ma vie.

Аликантe
/Превод LeeAnn/

Портокал на масата
Роклята ти – на килима
И ти – в моето легло
Нежно присъствие на мига
Свежестта на нощта
Топлината на живота ми.

***
Paris at Night
Jacques Prévert

Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit
La première pour voir ton visage tout entier
La seconde pour voir tes yeux
La dernière pour voir ta bouche
et l’obscurité toute entière pour me rappeler tout cela
en te serrant dans mes bras.

Париж през нощта
/Превод LeeAnn/

Последните три клечки кибрит
запалени в мрака една по една.
Първата – за да видя лицето ти,
Цялото.
Втората – за да погледна очите ти,
Последната – за да видя устата ти.
А когато ни обгърне пълна тъма
И с две ръце те прегърна
да си спомням това.

Съвсем „сексистка“ поезия. Време е „правилните и политически коректните“ да направят ревизия на цялото изкуство на човечеството. За да покажат колко са значими те. Да направят прочистване, както някога един друг беше решил да прави прочистване на нациите…Тогава в Бългрия се оказахме по-назадничеви или може би по-разумни от цяла Европа и не го направихме…

Заключение

Очаквам накрая да ни писне от този контрол от „правилните хора“. Да ни писне от ровенето на едни безработни, безчувствени, бездуховни, търсещи изява и пари по мръсния начин създания, да пренаписват съзнателния ни живот и да насаждат своя тоталитаризъм.

Вчера в един филм чух следните реплики:

-Някои търсят само тяло, без душа.

-Но тяло без душа се нарича труп. А ако то още и ходи – това е зомби… Виж ги. Движат се, дърпат се, даже сякаш нещо правят.

-Всички са без душа.

-Хапят. Други заразяват. Целият свят така е устроен. Живеем, а наоколо ходещи мъртъвци. И после сам такъв ставаш.

-Този свят, не е светът…