Проверка на фактите в съдържание, генерирано от изкуствен интелект: инструменти и съвети

Изкуственият интелект (AI) революционизира начина, по който произвеждаме и консумираме съдържание. Заедно с това, необходимостта да се гарантира надеждността на информацията, генерирана от тези технологии, стана решаваща. С нарастващото разпространение на съдържание, написано с изкуствен интелект, е изключително важно не само да разберем как работят тези инструменти, но и как можем да проверим тяхната точност. ​Въпреки че помощници като ChatGPT, Claude и други са невероятно полезни, те понякога могат да предоставят неточни, остарели или непроверени данни. Дезинформацията е реален риск и проверка на фактите в съдържание, генерирано от изкуствен интелект, е задължителна за поддържане на достоверността и доверието в поднесената информация.

Попитах AI за автобусните линии до един квартал в голям град. Убедено ми твърдеше, че пътуват линии, които не съществуваха, или които бяха в съвсем други части на града.

Но как можем да различим истинската от фалшивата информация, когато AI изглежда толкова убедителен?

Защо AI не винаги е безпогрешен

Генеративните AI като ChatGPT базират своите отговори на езикови модели, обучени върху големи набори от данни. Те обаче не са предназначени да „проверяват“ факти:

• Могат да използват остаряла информация, ако данните за обучението са остарели.
• Склонни са да генерират правдоподобни отговори, дори когато им липсват солидни основи.
• Нямат директен достъп до ресурси в реално време, като актуализирани бази данни или скорошни новини.

Ето защо въпросът за проверка на фактите в съдържание, генерирано от изкуствен интелект, е изключително важен.

Предизвикателствата на проверка на фактите в съдържание на AI

Невронните мрежи използват огромни количества данни, за да създават текстове, които често изглеждат точни и добре структурирани. Тези алгоритми обаче не винаги оценяват надеждността на източниците или уместността на информацията. Те могат да правят грешки, като разчитат на остарели данни или тълкуват погрешно информация.

Имаме един проблем, за който трябва да бъдем много внимателни. Да го наречем проблем с „халюцинациите“. ​ AI халюцинациите са по-сложни и коварни, отколкото си мислиш. Ето един задълбочен поглед към различните видове халюцинации и как да ги идентифицираш:

• ИИ са склонни да смесват реални факти с измислена информация.
  ​Пример: AI би могъл да напише: „Алберт Айнщайн, известният физик, роден в Улм през 1879 г., разработи теорията на относителността, докато работи в Цюрихския университет, и спечели Нобеловата награда по физика през 1921 г. за изследванията си върху квантовата механика.“
  Анализ:
  – Верни факти:
  Роден в Улм през 1879 г.
  Развива теорията на относителността.
  Печели Нобелова награда през 1921 г.
  – Грешка:
  Нобеловата награда печели за фотоелектричния ефект, а не за квантовата механика.
• Създават неверни, но правдоподобни цитати.
  ​Пример: AI може да генерира: „Както каза Мария Кюри в речта си от 1911 г.: „Науката е ключът към отварянето на вратите на невъзможното.“ Този цитат звучи правдоподобно, защото:
  – Отразява историческия период
  – Съвпада с личността на Кюри
  – Притежава подходящ езиков стил
  Но е напълно измислен. За да провериш:
  1. Консултирай се с официални сборници с речи на Кюри.
  2. Провери Нобеловите речи.
  3. Прегледай публикуваната лична кореспонденция.
• Генерират статистически данни, които изглеждат достоверни, но са неточни.
  ​Пример: „Проучване от 2022 г. показа, че 75% от италианците предпочитат еспресо пред капучино.“
  Червен флаг за отбелязване:
  ! Подозрителна точност на номера (75%).
  ! Липса на конкретика относно източника.
  ! Липса на методология на изследването.
  ! Свръхгенерализация.
• Измислят препратки към несъществуващи проучвания или изследвания.

Виж още: Митове за изкуствения интелект, в които вярваме

Проверка на факти в генерирано от AI съдържание: инструменти и стратегии

Методика за проверка

Триангулация¹ на източниците:

Първични източници

• оригинални документи;
• официални публикации;
• статистически данни от сертифицирани органи;
• исторически архиви.

Надеждни вторични източници

• рецензирани академични публикации:
• справочни вестници;
• проверени енциклопедии;
• специализирани бази данни.

Инструменти за проверка

• ​Google Scholar за академични публикации;
• Factcheck.org и Snopes за проверка на фактите;
• правителствени бази данни за официална статистика;
• Archive.org за исторически проверки.

Стъпки за проверка на фактите на AI съдържание

1. Идентифицирай фактически твърдения, частите от текста, които съдържат проверими данни, статистики, цитати, твърдения, ​препратки към изследвания, известни теории или факти. ​Опитай се веднага да определиш кое от тези твърдения може да бъде съмнително или противоречиво. Съсредоточи се върху:

• дати и числа;
• имена на хора, организации или места;
• твърдения за исторически или научни събития;
• цитати.

2. Сравни информацията с достоверни и надеждни източници, за да провериш представените факти. Те могат да включват реномирани медии, правителствени уебсайтове, рецензирани научни списания и други надеждни ресурси.

3. Провери уместността на информацията. Дори да не са факти, съдържанието може да бъде съвсем невярно. Информацията онлайн се актуализира бързо. Например, резултатите от изследванията могат да остареят и някои теории или факти да са опровергани. Винаги проверявай датата на публикуване на източниците.

Например: напоследък попитах AI за разширения за разработчици и ми бяха изброени голям брой такива, които бяха остарели.

4. Използвай онлайн инструменти за проверка.

Няколко инструмента могат да ти помогнат бързо да провериш точността на информацията:

Google, Bing, Duckduckgo и др. търсачки – направи кръстосани търсения от надеждни източници, като енциклопедии, правителствени или академични сайтове.

Google Scholar — една от най-големите търсачки за академични публикации. Помага ти да намериш научни изследвания и академични статии по всяка тема.

FactCheck.org — ресурс, който се фокусира върху проверката на фактите, често в политическата сфера. Той е чудесен за проверка на изявления и твърдения, направени от публични личности.

Snopes.com – сайт, който развенчава митове и измами в различни области. Полезно е, ако искаш да изясниш слухове, здравни митове или дезинформация, разпространявана онлайн.

PolitiFact — друг популярен сайт за проверка на факти, особено в политическата област. Той помага да се разкрият неверни твърдения в публични речи.

​Cochrane Library​ – ресурс със систематични прегледи, полезен за проверка на медицинска или научна информация.

Все пак, от мой опит съветвам, осигури си мощни източници на различни езици, защото понякога по идеологически причини, дори и в смятани за реномирани източници, особено във факт чекъри, се помества дезинформация или фалшива информация, тъй като много от тях нямат нужните научни познания и образование.

5. Провери датата на публикуване на източниците.

Информацията може бързо да остарее, особено в области като технология или наука. Увери се, че използваните източници са актуални.

6. Сравни множество източници.

Не се спирай на първия източник, който потвърждава (или отрича) твърдение. Сравни информацията с други авторитетни източници, за да избегнеш погрешни тълкувания.

7. Оценявай достоверността на източниците.

Не всички източници са еднакви. Предпочитай сайтове с високо ниво на надеждност, като академични институции, държавни органи или признати вестници.

Полезни технологични инструменти

Wolfram Alpha – страхотен инструмент за проверка на изчисления, научни и статистически данни. ​Предлага подход на изчислителна интелигентност, осигуряващ достъп до обширна база данни с подбрана информация. Този инструмент е полезен за получаване на точни изчислителни отговори и за изследвания в различни области, като гарантира висока надеждност благодарение на подбраните данни

Добавки за OpenAI: някои модели на AI могат да интегрират добавки за достъп до актуализирани ресурси, като търсачки или специфични бази данни.

Turnitin и други подобни платформи – ако имаш съмнения относно произхода на текста, тези платформи могат да ти помогнат да откриеш прилики с други източници, позволявайки кръстосана проверка.

​​Logically съчетава AI анализ с човешка намеса, за да разграничи истинската от невярната информация. Предлага се като мобилно приложение и разширение за браузър, което позволява анализ в реално време на уеб страници, изображения и видеоклипове. Той следи над милион уеб домейни и социални платформи, улеснявайки проверката чрез общност от потребители.

Claim Buster автоматизира откриването на твърдения в текстове, като използва обработка на естествен език (NLP) и технологии за машинно обучение. Този инструмент може автоматично да идентифицира твърдения, които се нуждаят от проверка, и интегрира установени бази данни, за да предостави оценки, базирани на доказателства.

​Grover – разработен от Allen Institute for AI, Grover е проектиран да открива и генерира фалшиви новини. Той използва усъвършенствани AI и NLP технологии за анализиране на текстове и идентифициране на подвеждащо или невярно съдържание, като помага да се поддържа целостта на информацията.

​Практически съвети

1. Методът 5W

Винаги проверявай:

Кой: Източникът на информацията.

​Кой е произвел информацията? Какви са идентификационните данни на източника? Има ли конфликт на интереси? Източникът признат ли е в индустрията?

Практически пример:

Ако AI цитира лекарски кабинет, провери:

Реалното съществуване на изследователите. Техните университетски връзки. Предишните им публикации. Техният опит в конкретната област.

Какво: Конкретният факт.

​Основни проверки:

Може ли твърдението да бъде разбито на проверими факти? Има ли конкретни доказателства? Има ли независими свидетелства? Как се сравнява с вече установените факти?

Кога: Времеви период.

​Елементи за проверка:

Хронологията последователна ли е? Съвпадат ли датите с известни събития? Има ли анахронизми? Има ли смисъл от времевата линия?

Къде: Географски контекст.

​Точки за проверка:

Точен ли е географският контекст? Съществуват ли споменатите местоположения / съществували ли са? Съгласувани ли са разстоянията и пространствените препратки? Съвпада ли културният контекст?

Защо: Логиката зад твърдението.

​Критичен анализ:

Каква е целта на информацията? Кой печели от този разказ? Има ли алтернативни обяснения? Здрава ли е логиката?

2. Червени флагове, които трябва да имаш предвид

• ! Статистиката е твърде точна.
• ! Сензационни изявления.
• ! Данни без посочен източник.
• ! Малко вероятни корелации.
• ! Заключенията не се подкрепят от данните.

Виж още: 5 критични грешки при работа с изкуствен интелект в корпоративния свят

Заключение

​Съвети за тези, които използват редовно AI съдържание:

• Не приемай нищо за даденост. Отнасяй се към генерираното от AI съдържание като към работеща чернова, която се нуждае от проверка, а не като към абсолютна истина.
• Поддържай критичен подход. Ако дадено твърдение изглежда твърде точно или впечатляващо, добра идея е да го провериш отново.
• Използвай референтни източници, когато взаимодействаш с AI. Предоставянето на подсказки на AI, като например „въз основа на текущи данни от 2024 г.“ или „цитиране на академични източници“, може да подобри точността на отговорите.

1. Триангулацията е изследователски метод, който използва множество гледни точки, източници на данни или методи на разследване за проверка и потвърждаване на информация, повишавайки достоверността и дълбочината на научните заключения. ↩︎